Кратки биографични данни

Хилмар Валтер е роден на 13 февруари 1933 г. в гр. Лайпциг, Германия. Следва една година славистика в Лайпцигския университет, след което поради забелязаните от преподавателите му лингвистични заложби е изпратен за пълен курс на обучение в Софийския университет (1952 г.). През 1957 г. завършва специалността българска филология, връща се в Лайпциг, където веднага започва аспирантура по българистика. През 1961 г. защитава първия си докторат върху възвратните глаголи в българския език, по-късно, през 1974 г., защитава и голям докторат, с което придобива научната степен „хабилитиран доктор по филология” (= доктор на филологическите науки). Темата на втория му докторат е върху темпоралната и модалната семантика на българските лични глаголни форми.

Научната и преподавателската кариера на Хилмар Валтер изцяло са свързани с Лайпцигския университет, където славистиката има изключителни постижения още от времето на младограматиците. Той работи като университетски преподавател от 1958 до 1992 г., като преминава през асистентските длъжности, след това става доцент (1964) и редовен професор по българистика (1975).

Проф. Хилмар Валтер се утвърждава като един от най-добрите немски българисти и слависти изобщо, специалист по съпоставително езикознание, теория и практика на превода, теоретична лингвистика. Има изключителни приноси в областта на лингвистичната българистика (особено глаголна проблематика), съпоставителното немско-българско езикознание, история на лингвистиката и пр. Автор е на многобройни публикации в посочените области – книги, студии и статии, речници, учебници и др.

Проф. Валтер е работил и като гост-професор във Великотърновския университет (1983-1986). Става почетен доктор на този университет през 1989 г. Тук той чете лекции и води семинари по теория и практика на превода, а също и по немско-българска съпоставителна граматика. Извоюва си име на изтъкнат специалист в посочените области, поради което по-късно води същите дисциплини и в други български университети – Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Новия български университет и др. Активно се включва като лектор в магистърските програми на Великотърновския и Новия български университет по транслатология. През годините проф. Валтер никога не прекъсва контактите си с Великотърновския университет. Той е в помощ на преподаването, изявява се като лектор, консултант, рецензент и пр.

Носител на орден „Кирил и Методий”, първа степен (1975). Почетен доктор на Софийския университет „Св. Климент Охридски” (2008).

Проф. д.ф.н. Хилмар Валтер има огромни заслуги за развитието, утвърждаването и популяризирането на българистиката в Германия и в другите немскоезични страни. Като отличен познавач и приятел на България, не само на нейния език, но и на историята, културата, манталитета, ценностите на българите, в продължение на дълги години той работи за добрия образ на страната и народа, отстоява българските каузи по лингвистични и други въпроси както в Германия, така и в много други страни в Европа и по света, в които името му на изтъкнат учен българист и славист буди уважение и респект.

Не е пресилено да се твърди, че днес проф. Валтер е най-изтъкнатият чуждестранен лингвист българист не само в немскоезичния свят, но и в света.

Научни приноси по лингвистични области

Граматика на съвременния български език

Приносите на проф. Хилмар Валтер са предимно в областта на най-обемната (и най-трудната както за българи, така и за чужденци) глаголна система, особено темпорална, видова, залогова и модална семантика, а също – роля на категорията лице и функции на личните местоимения, семантика на отглаголните съшествителни. Основите на тези изследвания са заложени в двете му дисертации. В изследванията си прилага най-нови, малко познати в България лингвистични подходи и методи. Проявява специален интерес към спорните въпроси в българистичното езикознание, като напр. залоговата и модалната система, статуса на така нар. преизказни форми, адмиратива и др. Същевременно той не прилага съвременната методология самоцелно, като средство за оригинални впечатляващи нововъведения в граматиката. Напротив, с прилагането й се цели да се намери такъв подход към описанието, който може да бъде основа за успешно преподаване и усвояване на българския като чужд език. Тук е и коренът на интереса му към съпоставителните българско-немски изследвания, които стават особено интензивни, когато в Лайпцигския университет започват да се подготвят преводачи. Те представляват немалка част от неговите публикации, като съпоставянето често се оказва и средство за уточняване на унилингвални описания. Резултат на тези занимания е участието му в написването на главата за глагола в съпоставителната българска граматика за немскоезични читатели.

Лексикология и лексикография на българския език

Опитът му като лексикограф, автор, съавтор и редактор на образцови немско-български и българско-немски речници, го изправя пред различни проблеми в лексикографските методи за описание на българската лексикална система, свързани с различната формална и семантична структура на лексикалните средства в двата работни езика. Освен в речниците тази проблематика се отразява в някои негови статии, в които се разсъждава за семасиологичната и ономасиологичната страна на лексикологията и лексикографията.

Проблеми на превода между българския и немския език

Като участник в работата на международно известната лайпцигска школа по преводознание (транслатология) цяла редица негови изследвания се отнасят до откриването, описанието и решаването на преводни проблеми, предимно с оглед на двата езика, тяхната структура и начина им на реализиране. Във връзка с конкретната проблематика там се разглеждат и теоретически проблеми и спорове в транслатологията. В доклади на световни конгреси на FIT (Fédération Internationale des Traducteurs) е разгледал общотеоретически проблеми на превода с оглед на български текстове. Застъпва се за включването на паралингвистични и кинетични фактори специално за теорията на устния превод. Във връзка с превода обръща внимание и на унилингвалните и билингвалните проблеми с оглед на социолингвистиката. Тук се засягат въпроси на общи и различни тенденции в социалните функции на разновидностите на българския етнолект и тяхната роля за описанието на език и реч от лингвистиката, имаща практическо значение за усвояването на българския език като чужд. В тези рамки влизат и някои негови разсъждения във връзка с промените в езиковата ситуация и стилистичното разслояване на езика след промяната от 1989 г. и на чуждоезиковото влияние върху различните социолектни явления.

История на българското езикознание, германо-български културни отношения в миналото

Славяно-германските отношения в областта на културата и науката в обучението на студентите в Лайпциг винаги са играли немалка роля. В сътрудничеството между немските слависти и германистите от славянските страни те също са били предмет на двустранни конференции и колоквиуми, публикации и популярно-научни мероприятия. Тъй като Лайпциг е бил от 19. век един от важните центрове на такива отношения, като българист той се задълбочава в данни от тази област и написва редица статии с научно-исторически и популярен характер. (Така получава между другото прозвището “богоровист”, т.е. специалист по проблематиката на Иван Богоров.). Напоследък публикува важни статии и материали за ролята на лайпцигската лингвистика от времето на младограматиците и Вилхелм Вунт за българското езикознание.

Балканистика

Както се знае, Лайпцигският университет има изключителни заслуги (особено в лицето на Густав Вайганд) за развитието на балканологията като научна специалност. Контактът с творческия път на Густав Вайганд и неговия ученик Кристиан Сандфелд, автор на първия монографичен труд по балканско езикознание, както и балканистичните конгреси насочват Хилмар Валтер към балканското езикознание. Владеенето на българския език (като образец за особеностите на езиците от балканския езиков съюз) го отвежда към разглеждане на редица проблеми около причините за възникването на балканския езиков съюз и необходимата за точното му описание методологическа основа.

Популяризиране на българистиката в Германия и в другите немскоезични страни

Веднага след завършването на Софийския университет и след като постъпва като аспирант в Славистичния институт на Лайпцигския университет, той се насочва към създаване на кадрова и организационна база за отделение по българистика. Въпреки че е само аспирант, започва от 1958 г. да чете българистични лекции за студенти дипломанти по славистика. Така той полага основите за по-нататъшното развитие на българистичния профил в рамките на лайпцигската славистика (наричан шеговито понякога “орхидейна” специалност), която има традиции, водещи началото си от четиридесетте години на 19. век. Най-силните личности в това отношение са Август Лескин и Густав Вайганд, с чийто изключителен принос по отношение на българистиката авторът се занимава в редица свои публикации. След постъпването на Д. Ендлер, също абсолвент на Софийския университет, през 1959 г. в института, по инициатива на Хилмар Валтер се създава отделение по южнославистика с главен профил българистика. По-късно отново главно благодарение на усилията на Хилмар Валтер се създава образователна база за съществуването на българистиката чрез така нар. преводачески профил. Той се оказва успешен и става база за включването на българистиката и в научния профил “Теория и практика на превода”. Редица студенти, отличили се по време на следването, остават на преподавателска и научна работа в университета, така че към 1989 г. там работят един професор (Хилмар Валтер), един доцент и седем млади асистенти и преподаватели. За около 20 години университетът приема на работа седем гост-лектори от СУ и ВТУ. Избирането му като редовен професор по българистика през 1975 год. е солидна база за съществуването на специалността. В Лайпциг през тези години специализират (първо в Славистичния институт, по-късно в Секцията по теоретическо и приложно езикознание) и млади филологически кадри от България. Един български професор защитава хабилитационния си труд. След промените, проведени в германските университети след 1991 г., броят на българистите в Лайпцигския университет намалява, но фактът, че все още се преподават българистични дисциплини, че се подготвят преводачи и че продължава да се работи научно в тази област, е следствие от предишния статус на българистиката.

Посочената дейност на проф. Хилмар Валтер, ограничена до известна степен в рамките на университета, се свързва във все по-широк мащаб и с въздействие върху обществения живот в града. Най-добър израз това обстоятелство намира в основаването на Клуба на българистите през осемдесетте години, чийто председател става именно проф. Хилмар Валтер. В тези рамки лайпцигската общественост провежда срещи с български културни и обществени дейци, като например Вера Мутафчиева, Йордан Радичков, Александър Томов. Тази дейност е подкрепена от Българския културен център в Берлин, с който по инициатива на проф. Валтер е подписан договор за сътрудничество с университета. Договорът предвижда и изнасянето на доклади от университетски представители в Центъра в Берлин. Осъществяват се и добри контакти с живеещите в Лайпциг българи, особено със студентите и техните организации.

По негова инициатива (и по примера на историците) през 1974 г. към двете министерства (на България и Германската демократична република), отговарящи за висшето образование, се основава Двустранна комисия по българистика (първа в рамките на филологиите). Като съпредседатели са избрани проф. Емил Георгиев, който по-късно е заместен от проф. Ив. Дуриданов, и проф. Х. Валтер. Секретари стават Емилия Стайчева и Дитмар Ендлер. Комисията има за главна задача да стимулира и подпомага българистиката в ГДР и разгръщането на контактите между тамошните българисти и българските българисти и германисти. Комисията има съвещателна функция за двете министерства при организиране на предвидените в учебните планове специализации на немските студенти в България. Освен това тя координира работата на българистите в Берлинския и Лайпцигския университет и провежда общи конференции и колоквиуми (по правило един път в годината) по избрани от комисията теми. Всички материали от тези – обикновено много интересни и приносни – срещи, в които участват представители на немските университети и представители на българските научни звена, са публикувани в сборници. По негово предложение основават с проф. Ив. Дуриданов (след договаряне с издателството на СУ) поредицата “Archiv für bulgarische Philologie“, от която поради настъпилите промени след 1989 г. излизат само три броя. Работата на комисията изключително много допринася за увеличаването на авторитета на българистиката не само в бившата ГДР, но и в целия немскоезичен ареал. Работата активно се подпомага и от Центъра по българистика в София.

От самото начало на своята дейност Хилмар Валтер обръща внимание на факта, че състоянието на учебната литература за усвояване на българския език в немскоезичното пространство е лошо. Известните речници от Александър Дорич и Густав Вайганд (българско-немски от Г. Вайганд и Ал. Дорич– първо издание 1913; немско-български от Ал. Дорич и Г. Вайганд – първо издание 1918) вече са много остарели, единствената научна българска граматика (написана на немски език) “Bulgarische Grammatik” от Г. Вайганд (1. изд. 1907; 2. изд. 1917) – също. Затова той полага усилия за създаването на съвременни справочници, вкл. учебници по български език за немскоезични обучаеми. Така в авторски колективи Х. Валтер издава във Verlag Enzyklopädie в Лайпциг първо два джобни речника (българско-немски и немско-български) и т.н. джобен учебник “Wir lernen bulgarisch Sprechen: Ein Taschenlehrbuch mit 3 Schallplaten” (1962: вж. библиографията). Издава също “Lesebuch zum deutsch-bulgarischen Sprachvergleich” (1981). След това заедно с Д. Ендлер подготвя средноголям българско-немски речник (36 000 ключови думи), който до края на 20. век е единствен на пазара (на изд. Enzyklopädie, Langenscheidt, Хейзъл). През 1987 г., използвайки опита на някои свои колеги от Института за чуждестранни студенти – София, с авторски колектив изработва (по негова инициатива и под неговата и на Е. Керванбашиева редакция) “Lehrbuch der bulgarischen Sprache” (1987: вж. библиографията), който въпреки остарелите текстове все още се използва в немскоезичните университети. След 1992 г. проф. Х. Валтер съсредоточава вниманието си още по-определено върху лексикографската работа. С Д. Ендлер подготвят голям “Нов немско-български речник” (съобразен с последните промени в двата езика), който излиза в издателствата “Труд” и “Прозорец” (2007). Като важен принос към популяризирането на българистиката трябва да се оцени и граматиката, която написва с В. Радева, Й. Пенчев и З. Комати “Bulgarische Grammatik: Morphologisch-syntaktische Grundzüge“ (2003). И в най-ново време Х. Валтер не остава безучастен към съдбата на българистиката и славистиката в Германия. Това той отразява в свои публикации и доклади, особено в статията “Betrachtungen zur Rolle der Philologie als Geisteswissenschaft an der Universität in der „Epoche der Globalisierung“ (2011: вж. библиографията). През 2005 г. той е избран за редовен член на академията “Leibniz-Sozietät der Wissenschaften zu Berlin”, основана през 1700 година като Бранденбургско дружество на науките. Популяризираща дейност осъществява и в германо-българското дружество в Лайпциг, на което е член от основаването му.

***

Изборът на проф. д.ф.н. Хилмар Валтер за чуждестранен член на Българската академия на науките на 23 октомври 2013 г. е висока чест за учения, посветил целия си професионален и научен път на България и българистиката. Същевременно това е не по-малко признание на заслугите на Лайпцигския университет за развитието на българистиката и славистиката както в Германия, така и в цяла Европа и по света. Известно е от историята, че именно с Лайпцигския университет са свързани творческите съдби на много български учени, като се започне с Иван Богоров и се продължи с имената на такива учени като Иван Шишманов, Александър Теодоров-Балан, Стоян Романски и др., които имат изключителен принос за развитието на българската университетска наука и на самата Българска академия на науките.

Лайпцигският университет в своето минало е дал две знакови имена с непреходни приноси в областта на българистиката, славистиката и балканистиката: Август Лескин, чуждестранен член на Българското книжовно дружество от 1884 г., и Густав Вайганд, дописен член на Българското книжовно дружество от 1902 г. Август Лескин остава в историята и като учения, който прави опити да наложи за международна употреба термина “старобългарски език”, като дава именно това наименование на своята прочута граматика, влязла по-късно в основата на учебниците по старобългарски език на Любомир Милетич и Кирил Мирчев. Малцина са чуждестранните учени, които оперират с този термин. Хилмар Валтер, автор на предговора към фототипното издание на този труд от 1981 г., специално акцентува на този факт. Густав Вайганд е основател на балканологията, автор на първата научна граматика на българския език, написана на немски, от 1907 г., съставител на многократно преиздавани българско-немски и немско-български речници. По негова инициатива се основава Институтът за български език (1906), където пръв лектор е младият тогава, а по-късно академик Стоян Романски.

Проф. д.ф.н. Хилмар Валтер е талантлив и усърден продължител на делото на Август Лескин и Густав Вайганд. Сам той посвещава немалко време и сили за проучване на творчеството им и за описване на заслугите им към българската наука и България. Напълно заслужено той е третият в тази редица чуждестранен член на БАН.

Стоян Буров

• Предишна
• Следваща