Зигрун Комати [2]

Д-р Зигрун Комати е един от най-известните и авторитетни чуждестранни българисти. Тя завършва българска филология през 1980 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, а през 1986 г. защищава в София дадената й в Хумболтовия университет в Берлин тема за публицистичните заглавия в българската и немската преса. В различни периоди тя има преподавателска и научна дейност, предимно свързана с българистиката и съпоставителното проучване на български и немски, в институтите по славистика в няколко немски университета: Хумболтовия университет в Берлин, Университета „Й. В. Гьоте” във Франкфурт на Майн, Университета на Саарланд. З. Комати създава теоретично и практически Булгарикум в университета на Саарланд и от 1993 г. е негов координатор. Булгарикум завършват много студенти от различни немски и чужди университети. В последните години З. Комати е поканена и във Висшето училище Рейн/Майн за курс лекции „Интеркултурна компетентност”. От 2008 г. З. Комати е канена периодично за по един семестър за различни курсове лекции и в българска и немска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Нейните лекции у нас се приемат с огромен интерес от студентите, както и лекциите й в немските университети.

Творческото дело на З. Комати е голямо и разнообразно – библиографията й съдържа над 90 позиции. З. Комати е автор на 3 книги, две от тях в съавторство, на около 30 студии и статии, на над 30 доклада и лекции пред различни научни и други форуми, на много рецензии, информации, портрети и др. Тя има широк спектър от научни интереси: социолингвистика, прагматика, граматика, странознание, културология, социология.

Докторската дисертация на З. Комати Сравнителен структурен и функционален анализ на български и немски публицистични заглавия (1986) е ценно свидетелство за езика на българската и немската публицистика по време на социализма и дава възможност да се отчетат сериозните различия в българския публицистичен език след промяната. [3] На тези различия З. Комати посвещава по-късно работите: Наблюдения върху езика на българската публицистика след 1989 година (1994), Как се отразява общественото мнение в българския печат преди и след промяната (1996), Няколко наблюдения върху употребата на преизказните форми в българската публицистика след 1989 г. (2001), Социолингвистичен поглед върху обявите за контакти в българските вестници (2009), Българският език във времето на дигитализирането и на Интернет (2013). Много информативна е студията България след промяната до влизането й в Европейския съюз: Наблюдения върху употребата на езика в стопанската област, медиите и музикалната култура (2009), в която се засягат неописвани дотогава употреби на езика.

От 1998 г. до 2003 г. З. Комати участва в научен проект за написване на учебник по българско странознание и на българска граматика за нуждите на лекторатите по български език в Германия. Много полезна за немските студенти е компактната Българска граматика (2003), написана от З. Комати в съавторство с В. Радева (ред.), Й. Пенчев, Х. Валтер, която представя най-важното от българската граматика по достъпен начин.

Книгата Българско странознание (със съавтор Р. Влахова) (2003) е изключително информативна и представя сбито най-общи данни за България, географско описание, кратък исторически преглед, етнологична характеристика на българите, стопанска характеристика на страната през отделните периоди, описание на българските народни празници, религии и религиозни общности, представяне на българските манастири, характеристика на българския език, литература, образование и наука с кратки исторически данни, описание на положението на българските жени в исторически план и днес, представяне на различните видове медии и търговията с книги. Специално внимание е отделено на образа на България в немското общество от XVIII в. до днес – в Германската демократична република и във Федерална република Германия, на отношенията между България и Германия в различни области, както и на пътя на България към Европейския съюз. Въпросният учебник несъмнено е един от най-добрите съвременни справочници по българско странознание и беше много добре приет в Германия – за него там излязоха две положителни рецензии.

Свързана със заниманията на З. Комати по голямата тема за отношенията между България и Германия, между българите и немците е приносната й студия Образът на България в Германия от края на XVIII век до днешното време (2004).

Много важно научно значение има и студията й в престижния учебник за религиите в света, т. I Религията в България (2012), където ерудирано са описани всички религиозни общности у нас.

З. Комати има интерес и към съвсем нови, неразработвани социолингвистични и социални теми, свързани с контактите между немци и българи. Една такава тема е културният шок, който немски бизнесмени изживяват при работа в България. Този културен шок се появява поради неразбиране или погрешно разбиране на двете страни по време на контактите и е свързан преди всичко с липса на информация у немските бизнесмени за народопсихологията на българите, за техните ценности и градацията им, както и с незнаенето на български, вж. студията на З. Комати в съавторство с Д. Фладер Културен шок. Междукултурни делови контакти на западни фирми в средна и югоизточна Европа (2008).

Друга изследователска област на З. Комати е историята на българския книжовен език и историята на българската граматическа мисъл. Тя пише статия за развитието на диалога в българската драма с оглед на създаване на българската театрална традиция (2000), има и публикации за българските граматики, написани на немски език, и за българската граматика на А. Пастори, написана на латински, както и за нейния автор и пребиваването му в Пловдив. Интересува се и от приноса на Иван Богоров за създаването на българската нация.

З. Комати е активен участник с доклади в многобройни конференции и конгреси (българистични, славистични и балканистични) у нас и в чужбина.

От 1989 г. З. Комати е заклет преводач за съдилища и нотариати в провинцията Хесен и извършва непрестанно преводи в тези инстанции. Освен устни симултанни преводи тя прави и писмени преводи на важни юридически текстове (закон за висшето образование, стратегия за съдебната реформа) и издания с официален характер (резюме на книгата на доктор Ж. Желев Човекът и неговите личности). Специално се занимава с трудния превод на юридическа терминология. З. Комати превежда и художествени текстове, между които има и поезия (от В. Атанасова). Своя голям опит от превод на различни стилове на българския език на немски и обратно д-р З. Комати споделя и със студентите в България и Германия на семинари и лекции, както и в статията си Науката за превода като историческа дисциплина между модерното и бъдещето (2009). С приносен характер е и статията й за някои български частици и предаването им на немски (2008) – известно е, че частиците са един от най-сложните обекти при превод. Заради преводаческите си заслуги З. Комати е поканена да участва в Българо-немската работилница по превод в Дома на преводачите във Вернетсхаузен, Швейцария, през 2014 г. с откъси от превода на Моята история от Я. Драгостинов.

З. Комати е автор на многобройни рецензии на лингвистични, социологически, културологически, исторически трудове – на Г. Майер, Р. Симеонова, П. Петков, Р. Ратмайер, Р. Ницолова, У. Брунбауер и Н. Хьопкен и много други.

З. Комати е културен посланик на България в Германия. Няма културно или политическо събитие, свързано с България във ФРГ, в което тя да не участва с доклад, научна лекция, статия, реч или помощ за организирането му. Всред тези работи изпъква особено компетентната й статия за културната история на България във великолепния каталог на изложбата на българските икони от Светия синод във Франкфурт (2007).

Като вицепрезидент на Немско-българското дружество за поощряване на връзките между Германия и България З. Комати е моторът не само за организиране на постоянните конференции на дружеството, но и грижливият редактор на много материали в издаваните му годишници (новата серия вече има двайсетина тома) в Българска библиотека, основана от Г. Вайганд през 1916 г. – един огромен и постоянен труд през годините. Тя е и в редакционната колегия и на Форум България, който почва да излиза през 2013 г. Освен това З. Комати непрекъснато осведомява устно или със статии не само колегите си, но и по-широката немска общественост за нови собствени и чужди публикации по различни теми, свързани с България, а съвсем неотдавна готви няколко месеца дори и доклад за развитието и особеностите на езика на българските роми.
Руселина Ницолова

Зигрун Комати и Руселина Ницолова (вдясно) [4]

[1] По повод на нейната 60-годишнина, която д-р Зигрун Комати навършва на 18 юни 2015 г.
[2] Източник: http://www.migrapolis-deutschland.de/index.php?id=1111
[3] Научен ръководител на докторантката е проф. д.ф.н. Руселина Ницолова. [Бел. ред.]
[4] Източник: http://www.comati.de/index.php?id=4

• Предишна
• Следваща