×

Грешка

[OSYouTube] Alledia framework not found

(По случай неговата 70-годишнина)

Хетил Ро Хауге (роден на 9 юли 1945 г.)

Хетил Ро Хауге е един от най-утвърдените и авторитетни чуждестранни българисти, които активно изследват лексикалната и граматичната система на съвременния български език. Това, което отличава работата на Х. Хауге, освен съвременните форми за събиране и представяне на материала, е широтата на теоретичните парадигми, в които са представени наблюденията – българският в контекста на балканските, южнославянските, общославянските и типологичните езикови модели.

Х. Хауге получава своето филологическо образование в Университета в Осло, където изучава като първа специалност руски език. Българският е вторият славянски език, който той решава да изучава. Именно с този език се оказва свързан почти целият му път като учен, изследовател и преподавател. През 1967 г. Х. Хауге за пръв път посещава България в рамките на договора за културен обмен между Норвегия и България, като основната цел е повишаване на езиковата му подготовка. „Честите и ефикасни упражнения в езиковия кабинет в ИЧС, споделя Х. Хауге, развиха у мене усет за словореда на клитиките, много близък до този на носителите на езика”. Следващата специализация у нас е свързана с подготовка на магистърска (кандидатска) теза в областта на българската граматика. Младият изследовател се насочва към анализ на клитиките в българския език. За негови научни консултанти са определени Стоян Стоянов и Йордан Пенчев. Единият е представител на класическата граматична традиция, а другият – пионер в трансформационно-генеративните изследвания на българския език. През 1974 г. Х. Хауге получава научната степен Candidatus philologiae от Университета в Осло, а дисертацията му „Словоред на предикативните клитики в българския език” е публикувана през 1976 г. в „Известия на Университета в Осло, Балто-славянски институт”, бр. 10 (“The Word Order of Predicate Clitics in Bulgarian”. Meddelelser, Universitetet i Oslo. Slavisk-baltisk institutt). През 1977 г. той подготвя и монографията „Неопределени и генерични именни фрази в българския език и въпросът за неопределителния член” (Indefinite and generic NP's in Bulgarian and the question of the indefinite article: (preliminary version). С тези първи публикации, свързани с едни от най-дискутираните и до днес въпроси на българската граматика, Х. Хауге категорично заявява своето място сред едно ново поколение чуждестранни българисти, което се стреми да представи спецификата на българския език чрез методите на модерната (формално-структурна) лингвистика. За актуалността на тези публикации говори фактът, че те продължават да присъстват в списъка с библиографията към изследванията на наши и чуждестранни учени, занимаващи се с описание на клитиките в глаголната група и с въпросите на определеността/неопределеността в българския език.

Преподавателската дейност на Хетил Хауге е свързана изцяло с Университета в Осло. От 1994 г. той работи в Катедрата по литература, ареални изследвания и европейски езици, където чете лекционни курсове по български език, по общо и сравнително славянско и балканско езикознание, култура и история. За целите на практическото преподаване на български език като чужд Х. Хауге подготвя редица учебници и учебни помагала, сред които „Разговорен български. Пълен курс за начинаещи” („Colloquial Bulgarian. The Complete Course for Beginners”. Routledge. 2006. ISBN 0-415-31624-3. 284 стр.; в съавторство с Йовка Тишева), система от онлайн упражнения по български език, електронни двуезични речници и др. (http://folk.uio.no/kjetilrh/bulg/drills/drills.html)

Научните интереси на Х. Хауге са в областта на българистиката, балканистиката, сравнителното езикознание, прагматиката, компютърната лингвистика. Член е на редакционната колегия на сп. “Scando-Slavica” (http://www.tandfonline.com/loi/ssla20#.VZ-zrfnQP7E) - реферирано международно издание в областта на славянското и балканското езикознание, литература, история и култура. Х. Хауге е автор на над 80 публикации – монографии, учебници, студии и статии по въпросите на българската лексикология, лексикография, граматика и прагматика, на езиковите контакти, теорията и практиката на превода, компютърната и корпусната лингвистика. Два пъти е удостоен с наградата „Златна значка на Института за български език” за развитие на българското езикознание и за заслуги към дейността на Института за български език.

От 2002 г. до 2008 г. Хетил Хауге е вицепрезидент на Асоциацията за българистични проучвания (Bulgarian Studies Association; http://foreninger.uio.no/bsa/index.html) – международна организация, основана през 1971 г., която обединява българисти от Северна Америка (САЩ и Канада) и Европа и се занимава с изследвания и обмен на научна информация, засягаща всички аспекти на българстиката (език, култура, история, политика, международни отношения и др.).


Задълбочените наблюдения на Хетил Хауге върху особеностите на съвременния български език са обобщени в една от най-значимите му публикации: „Кратка граматика на съвременния български език” („А Short Grammar of Contemporary Bulgarian”. Slavica Publishers. 1999. ISBN 0-89357-276-4. 256 стр.). Освен пълното и точно описание на фонетиката и граматиката на съвременния български език безспорно достойнство на тази книга е богатият корпус с примери от различни стилове, жанрове и периоди (художествена литература, научни текстове, публицистика, разговорна реч, фолклор). Тя е полезна както за начеващи студенти, които искат да се запознаят с основните характеристики на българсккия език, така и за изследователи, които търсят надеждни доказателства и примери за своите проучвания. Граматиката получава положителни рецензии, а през 2000 г. нейният автор е удостоен с наградата на името на Дж. Д. Бел, която се присъжда от Асоциацията за българистични проучвания за монографии в областта на българистиката.

Езиковите контакти, заемането на лексикални елементи и лексикографското им описание са сред основните теми в научното творчество на Хетил Хауге. Те са ярко засвидетелствани в „Речник на турцизмите в българския език”, разработен съвместно с Алф Гранес и Хайрие Сюлейманоглу (Grannes, Alf; Hauge, Kjetil Rå; Süleymanoglu, Hayriye. „A Dictionary of Turkisms in Bulgarian”. Novus Forlag/The Institute for Comparative Research in Human Culture. 2002. ISBN 82-7099-348-4. 604 стр.). Речникът представлява подробен систематичен каталог на лексикалните елементи, заети от или с посредничеството на турския език. Словникът обхваща 7427 заглавни думи с 3917 варианта, придружени от дефиниции в езика източник. При създаването на речника са използвани предимно данни от други, издадени по-рано, речници. За всяка заглавна дума се посочва източникът (или източниците, ако се среща на повече от едно място), от който е ексцерпирана. При наличието на няколко източника, в които се среща дадена дума, авторите се спират на последния по хронология / най-съвременния, най-скорошния, като така показват какво развитие е претърпяла думата при фонетичното и морфологичното адаптиране към българския език. В своята рецензия за „Речник на турцизмите в българския език” В. Фридман отбелязва, че това е книга, която трябва да присъства в библиотеката на всеки тюрколог, славист и балканист. „Безупречната работа на авторите задава нови стандарти при разработването на подобен тип реферативни издания” http://mahimahi.uchicago.edu/media/faculty/vfriedm/Rev059Friedman03.pdf.

Продължение на балканистичната проблематика и разширяването й в полето на историята, културологията и антропологията е участието на Х. Хауге в екипа на проекта „Червените дни в преход. Календарни официални празници и ритуали и изразяване на идентичността: Централна Европа и Балканите от 1985 г. до днес” („Red-Letter Days in Transition. Calendric Public Rituals and the Articulation of Identities: Central Europe and the Balkans 1985 to the present” http://www.hf.uio.no/ilos/english/research/projects/red-letter/. Проектът е разработван в периода 2008-2011 г. и е финансиран от Факултета по хуманитаристика на Университета в Осло. Проучванията на отношението между официалните празници и регионалните, националните и транснационалните културно-исторически специфики са обобщени в сборника „Трансформиране на националните празници: дискурса на идентичността в западно- и в южнославянските страни” (Saric, Ljiljana; Gammelgaard, Karen&Hauge, Kjetil Rå (ed.). ”Transforming National Holidays: Identity Discourse in the West and South Slavic Countries, 1985-2010”. John Benjamins Publishing Company. 2012. ISBN 978-90-272-0638-1. 300 стр.).

Отличните познания на Х. Хауге в областта на компютърните технологии, които се прилагат за автоматична обработка на езикови бази данни, и интересът му към прагматичните аспекти на общуването се пресичат в работата по създаване, популяризиране и приложение на електронни ресурси за съвременната българска устна реч. Благодарение именно на неговата пионерската работа в края на ХХ век в интернет пространството се появяват първите свободно достъпни бази данни за българската разговорна реч: Корпусът от разговорен български език, събран от Цв. Николова (http://folk.uio.no/kjetilrh/bulg/Nikolova/#bulg)– около 50000 словоформи в 25 файла, по 2000 словоформи във всеки файл, и Корпусът на Кр. Алексова (http://folk.uio.no/kjetilrh/bulg/Aleksova/) – 35 файла, представящи разговори в семейна среда между носители на българския език с различна социална характеристика. Тези ресурси са допълнени с материали за официалната публична реч - транскрипциите на дебати в Седмото Велико народно събрание от 31 октомври 1990 г. - 3 файла с общ обем около 20000 думи (http://folk.uio.no/kjetilrh/bulg/Parliament), а през 2001 г. – и с данни за компютърно опосредстваната комуникация (http://folk.uio.no/kjetilrh/bulg/ICQ). В тази насока Х. Хауге и до днес продължава активната си работа, като член на екипа на инициативата BgSpeech (bgspeech.net).

Повечето от филолозите, с които Х. Хауге е работил у нас или в чужбина, познават проблематиката на неговите научни и научноприложни разработки. За това спомагат участията му в българистични, балканистични и славистични научни форуми, семинари или колоквиуми, както и лекциите пред студенти и млади изследователи. Една по-малко позната страна от творческата дейност на Хетил Хауге е свързана с неговия опит като преводач от български на норвежки. Професионалното владеене на българския език и отличното познаване на спецификите му в теоретичен план са основа за добрата преводаческа дейност. Първият превод на Х. Хауге е публикуван през 1974 г. Това е сборникът “Bulgarske noveller” ("Български разкази”), в който са включени произведения на Й. Йовков, Елин Пелин, Св. Минков, Ем. Станев, Г. Караславов, К. Калчев, Н. Хайтов, Ив. Петров, Й. Радичков, Д. Фучеджиев, Д. Цончев и Г. Мишев. Подборът на разказите е направен от норвежкия изследовател на славянските литератури Мартин Наг. Следващото предизвикателство пред преводача Х. Хауге е прозата на Й. Радичков. През 1978 г. е публикуван сборникът “Sperre ballonger og andre historier” (“Привързаният балон и други разкази”). В сборника освен едноименното произведение са включени разказите „Ямурлук“, „Барутен буквар“, „Млади години“, „Горещо пладне“ и„Тенец“. За качествата на този превод говори фактът, че във всекидневника „Dagbladet“ излиза положителна рецензия от тогавашния доайен на норвежката литература Йохан Борген. През 1981 г. Х. Хауге превежда текстове за историята на българската държава, които са включени в сборника „Som fugl føniks“(„Като феникс“). Изданието е подготвено във връзка с отбелязването на 1300-годишнината на българската държава. В него като преводачи участват още Алф Гранес и Сири Свердруп Люнден, а предговорът е подготвен от Ейнар Фьорде. Последният – засега – художествен превод, направен от Х. Хауге, е на разкази на Деян Енев от сборника „Ловец на хора“. Преводът на норвежки, озаглавен “Menneske jeger”, е издаден през 1997 г. Макар през последните години да не се занимава активно с превод, Хетил Хауге продължава да подпомага работата по популяризирането на българската литература и култура в Норвегия, както и на норвежката литература в България чрез консултации и съвети към активно работещите по-млади преводачи.
През годините Хетил Ро Хауге си спечели име на един от най-добрите и задълбочени чуждестранни българисти, чиито изследвания са добре познати в България и по света. Той е между най-редовните участници в конференциите по книжовно-разговорна реч и устна комуникация, които периодично се организират във Великотърновския университет. Българистичните му изследвания винаги предизвикват интерес със своята задълбоченост, оригиналност и свеж поглед към явленията.
Йовка Тишева

Статията е специално подготвена за „Езиково и езиковедско наследство”. [Бел. на ред.]

Пълен списък на трудовете на Хетил Ро Хауге:
<http://www.cristin.no/as/WebObjects/cristin.woa/2/wa/fres?erNordisk=1&erNasjonalt=1&fornavn=Kjetil%20Rå&erUkjent=1&action=sok&erInternasjonalt=1&bs=50&erNorsk=1&etternavn=Hauge&la=en&visParametre=1>