СПИСЪК НА ПУБЛИКАЦИИТЕ НА ПРОФ. Д.Ф.Н. ДИАНА ИВАНОВА

 

1. Монографии, учебници, учебни помагала, речници

 

1. И от зазоряването започва денят... Изследвания върху приемствеността в развоя на българския книжовен език. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2010 (375 с.) (в съавторство с Б. Велчева).

 

Рец. Татяна Славова. Б. Велчева, Диана Иванова. И от зазоряването започва денят... Изследвания върху приемствеността в развоя на българския книжовен език. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2010 (375 с.). // Български език, 2011, № 1.

 

Рец. Маргрет Димитрова. Б. Велчева, Диана Иванова. И от зазоряването започва денят... Изследвания върху приемствеността в развоя на българския книжовен език. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2010 (375 с.). // Българска реч, 2011, кн. 3.

 

Рец. Десислава Радославова. Б. Велчева, Диана Иванова. И от зазоряването започва денят... Изследвания върху приемствеността в развоя на българския книжовен език. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2010 (375 с.). // Българистика, 2010, кн. 21, с. 103–107.

 

Рец. Т. Тилев. И от зазоряването започва денят... Изследвания върху приемствеността в развоя на българския книжовен език. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2010 (375 с.) (в съавторство с Б. Велчева). // „Пловдивски университет”, 03.2010.

 

2. Недописани страници от историята на българския книжовен език. І част. Славистични ракурси. УИ „Паисий Хилендарски” Пловдив, 2008 г. (396 с.)

 

Рец. Славка Величкова. Диана Иванова. Недописани страници към историята на българския книжовен език. Славистични ракурси. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски”, 2008, (394 с.) // Съпоставително езикознание, 2010, № 3, 116–120.

 

3. Eзикът на Библията. Български синодален превод 1925 г. (Върху материал от Евангелието). Пловдив: ИМН, 2003 (235 стр.).

 

Рец. Мария Мицкова. Диана Иванова. Езикът на Библията. Български синодален превод 1925 г. //  Български език, кн. 2, 2007, 96–99.

 

Рец. Борян Янев, Тенчо Дерекювлиев. В динамиката на нашата Filologia Sacra. Диана Иванова. Eзикът на Библията. (Български синодален превод, 1925). Пловдив, 2002. // „Пловдивски университет”, 01.02. 2005, с. 6-7.

 

4. Традиция и приемственост в новобългарските преводи на Евангелието. (Текстология и език). Пловдив: ИК „Призма”, 2002 (545 стр.).

 

Рец. Т. Славова. Диана Иванова. Традиция и приемственост в ново­бъл­гар­ски преводи на Евангелието. Текстология и език. Пловдив, 2002. // Palaeobulgarica/Старо­бъл­га­ристика, 2003, № 1.

 

Рец. К. Вачкова. Диана Иванова. Традиция и приемственост в новобългарските преводи на Евангелието. Текстология и език. Пловдив, 2002. // Български език, № 1.

 

5. По следите на анонимното авторство в печата през Възраждането. Пловдив: Макрос, 2000 (204 стр.).

 

Рец. Elżbeta Solak. Diana Ivanova, Po sledite na anonimnoto avtorstvo v pečata prez Vazraždaneto. W: Pamiętnik słowiański. Kraków, 2003, № 3.

 

Рец. Klaus Steinke. Diana Ivanova, Po sledite na anonimnoto avtorstvo v pečata prez Vazraždaneto. [Auf den Spuren der anonymen Autorenschaft in der Presse wдh­rend der Wiedergeburt]. Plovdiv: Makros 2001. 2000. 204 S., ISBN 954–702–055–2. In: Südost-forschungen, 2002/2003, band 61/62, s. 620–621.

 

6. Езиковите въпроси в българския периодичен печат през Възраждането. Пловдив: Макрос, 1998 (176 стр.).

 

Рец. Klaus Steinke. Diana Ivanova, Ezikovite vaprosi v balgarskija periodičen pečat prez Vazraždaneto [Die schprachen Fragen in den bulgarischen Periodika wührend der Wiedergeburt]. Plovdiv: Makros 2001. 1998. 176 S., ISBN 954–702–024–2. – In: Südost-forschungen, 2002/2003, band 61/62, s. 621–622.

 

Рец. К. Вачкова. Диана Иванова. Езиковите въпроси в българския периодичен печат през Възраждането. // Език и литература, 1999.

 

Рец. М. Григорова. Диана Иванова. Езиковите въпроси в българския перио­ди­чен печат през Възраждането. // Език и литература, 1999, №1.

 

Рец. Мариана Куршумова – Диана Иванова. Недописани страници към историята на българския книжовен език (Славистични ракурси). // Български език, 2010, кн. 3.

 

7. Григор Пърличев и книжовноезиковата ситуация през 60–те–80–те години на ХIХ век. Пловдив: Макрос 1995 (224 стр.).

 

Рец. Р. Русинов. Диана Иванова. Григор Пърличев и българската кни­жовно­ези­ко­ва ситуация през 60–80–те години на ХIХ в. // Български език, 1996, № 4, 98–100.

 

Рец. М. Куршумова. Диана Иванова. Григор Пърличев и българската книжов­но­езикова ситуация през 60–80–те години на ХIХ в. // Български език, 1997/1998, № 2, 109–110.

 

Рец. М. Куршумова. За Григор Пърличев и мястото му в изграждането на новобългарския книжове­н ­език. Диана Иванова „Григор Пърличев и българската книжов­но­езикова ситуация през 60–80–те години на ХIХ век.”, // Научни трудове на ПУ “Паисий Хилен­дар­ски”, т. 35, кн.1, Филология, с. 643–645, Пловдив (за 1995), 1997.

 

8. Българският периодичен печат и градивните книжовноезикови процеси през Bъзраждането (върху материал от сп. „Читалище”,1870–1875). Пловдив: Макрос 1994 (224 стр.).

 

Рец. Sava Heřman. Diana Ivanova. Balgarskijat periodičen pečat i gradivnite kni­ћov­no­ezikovi procesi prez Vayraћdaneto. Maсros 2000, Plovdiv, 1994, 223 s. // Slavia (časopis pro slovanskou filologii). Ročnik 65, Praha, 1996, № 4, s. 528–529.

 

Рец. К. Вачкова. Ново изследване върху езика на възрожденския периодичен пе­чат. (Диана Иванова. Българският периодичен печат и градивните кни­жов­но­ези­кови процеси през Възраждането (върху материал от сп. „Чи­та­ли­ще”), Пловдив 1994. // Език и литература, 1995, № 4, с. 147–149.

 

Рец. М. Куршумова. Ценно изследване за сп. „Читалище” и книжовноезиковите про­цеси през Възраждането. Диана Иванова. Българският периодичен печат и градивните книжовноезикови процеси през Възраждането (върху материал от сп. “Читали­ще”). // Научни трудове на ПУ „Паисий Хилен­дар­ски”, т. 32, кн.1 Филологии, Пловдив, 1994, с. 561–562.

 

Рец. М. Григорова. Диана Иванова. Българският периодичен печат и гра­див­ните книжовноезикови процеси през Възраждането (върху материал от сп. „Читали­ще”). – Език и литература, 1997, №3–4, 159–161.

 

 

9. История на новобългарския книжовен език. (Лекционен курс). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2012 г. (507стр.).

 

10. Култура на деловото общуване. Лингвостилистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски”, 2012 г. (249 с.)

 

Рец. Мария Мицкова. Диана Иванова. Култура на деловото общуване. Лингвостилистика. Пловдив, 2012). // Паисиеви четения. На­учни тру­до­ве на ПУ „Паисий Хилендарски”. Филология, т. 1, Пловдив, 2014, с. 449–454.

 

11. Многоезичен тематичен речник по туризъм (български, руски, английски, немски, френски)”. Пловдив: , 2009 (в съавторство; съставител и редактор)(257 с.).

 

Рец. Енчо Тилев. Тематичен многоезичен туристически речник. Пловдив, 2010. // Научни трудове на ПУ “Паисий Хилен­дар­ски”, 2010, Филология, т. 47, кн. 1, сб. Б, Пловдив, 2010, 456–458.

 

12. Culture of business communication. Busness corespondence. Europian College of ekonomics and management. Plovdiv 2008 (A training Textbook). (179 p.)

 

13. Култура на деловото общуване. Делова кореспонденция. Пловдив: Изд. ИМН, 2007 (263 с.).

 

Рец. Мария Мицкова. Диана Иванова. Култура на деловото общуване. Делова кореспонденция. Пловдив, 2007 (рецензия) // Паисиеви четения. На­учни тру­до­ве на ПУ „Паисий Хилендарски”. Филология, т. 47, кн. 1, сб. Б, Пловдив, 2010, 450–455.

 

14. Zwięzła Gramatyka języka bułgarskiego. Poznań: Wyd. UAM, 2004 (współautorstwo z V. Popovej) (200 str.)

 

15. Учебно помагало по български език за чуждестранни студенти (курс за интензивно обучение). Русе, 1985 (в съавторство с В. Коева, Р. Русев) (129 с.).

 

16. Фонетичен курс по български език за чуждестранни студенти от I и II курс (за работа във фонетичен кабинет). Pусе, 1981 (II изд. 1985) (62 с.).

 

17. Учебно помагало по български език за чуждестранни студенти от I курс. Русе, 1980 (II изд. 1984) (в съавторство с М. Душкова, Г. Михайлова)(117 с.)

 

18. Учебно помагало по български език за чуждестранни студенти от II курс. Русе, 1980 (II изд. 1985) (в съавторство с М. Душкова, Г. Михайлова) (108 с.).

 

1. Автореферати на дисертации и хабилитационни трудове:

 

1. Езикът на Григор Пърличев (автореферат за присъждане на научната степен к.ф.н. – „доктор” ). София, Институт за български език – БАН, 1986 (26 стр.).

 

1. Традиция и приемственост в новобългарските преводи на Евангелието. (Текстология и език) (автореферат за присъждане на научната степен “доктор на филологическите науки”). Пловдив, 2001 (52 стр.).

 

1. Хабилитационен труд за доцент: Списание “Читалище” и книжовноезиковите процеси през третата четвърт на XIX век. Пловдив,1990 (348 стр. маш. текст)

 

1. Хабилитационен труд за професор: Библия и език. Синодалната Библия (1925 г.) и българският книжовен език през първата четвърт на ХХ век. (Върху материал от Евангелието). Пловдив, 2003 (425 стр. електр. текст)

 

III. Научни статии

 

1. Статии по темата на дисертацията за присъждане на научната степен „доктор”

 

а) Публикувани в България

 

1. Характерът на лексиката в първия превод на „Илиада” от Григор Пърличев. // Език и литература, 1983, №1, с. 61–67.

 

1. Фонетичните особености на езика на Григор Пърличев. // Български език, 1984, №2, с. 162–170.

 

1. Приносът на Григор Пърличев за утвърждаването на някои норми на съвременния български книжовен език. // Български език, 1985, №4, с. 373–378.

 

1. Петко Р.Славейков – преводач на Григор Пърличев от гръцки. // Български език, 1986, № 2, с. 154–158.

 

1. Диалектната лексика в езика на Григор Пърличев. // Език и литература, 1986, №4, с. 61–68.

 

1. Езикови особености на Пърличевата поема „Сердарят“ // Език и литература, 1988, № 2, с. 79–86.

 

1. Книжовноезиковите възгледи на Григор Пърличев. – Втори международен конгрес по българистика. Сб. доклади. История на българския език, 1986, т. 2, с. 320–334.

 

1. Особености при категорията род на някои съществителни в езика на Григор Пърличев. – Сборник по случай Юбилейната научна сесия на ИЧС, София, 1988, с. 8–10.

 

1. Старинна лексика от народните говори в езика на Григор Пърличев. // Македонски преглед, 1991, № 4, с. 85–92.

 

1. Преводите на Григор Пърличев от гръцки (поемата му „Сердарят” и Омировата ”Илиада”). – Майстори на българското слово. Библиотека „Образование” (за IХ клас). София–В.Търново. 1995, с. 111–119.

 

1. Григор Пърличев и лексикалната система на българския книжовен език през 60–80–те години на ХIХ век. – Лингвистични студии за Македония. Македонска библиотека № 36. София, 1996, с. 134–164.

 

1. За някои синтактични особености в езика на Григор Пърличев. – Проблеми на българския език в Македония. София, 1993, кн. 2, с. 68–88.

 

1. Френските заемки в книжовния език на Григор Пърличев. // Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”. Филологии, т. 26, кн. 1, 1986, с. 209–217.

 

1. Старинна лексика от народните говори в езика на Григор Пърличев. // Македонски преглед, 1991, № 4, с. 85–92.

 

2. Статии по темата на дисертацията за присъждане на научната степен „доктор на науките”

 

а) Публикувани в България

 

1. За новобългарските библейски преводи. // Език и литература, 1992, № 5, с. 116–121.

 

1. Приемственост и традиция и в новобългарските евангелски преводи. // Palаeobulgarica, 1993, № 4, с. 89–106.

 

1. Текстологични особености на новобългарските евангелски преводи в сравнение със старите писмени паметници. – Сборник „Език и свят”. Съвременна филологическа проблематика. Т. I. Езикознание. Пловдив, 1993, с. 155–162.

 

1. Първият новобългарски превод на Евангелието и старата писмена традиция. // Български език, 1993/1994, № 4, с. 311–319.

 

1. Езиковите особености на Неофитовия превод на Новия завет. // Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”, 1994, т. 32, кн.1, с. 125–133.

 

1. Неофитовият превод на Новия Завет (с оглед на текстологичните му особености). // Български език, 1995, №3, с. 237–244.

 

1. Търговищкото печатно четвероевангелие (1512 г.) и ръкописната евангелска книжнина (с оглед на лексикалната приемственост). // Българистични проучвания. Международен семинар по български език и култура. Велико Търново, 1996, с. 92–106.

 

1. Преводът на Eвангелието от Теодосий Бистрицки в историята на новобългарските преводи на Библията. // Българистични проучвания, т. 2, Велико Търново, 1997, с. 191–201.

 

1. Текстологичните особености на три възрожденски превода на Евангелието. // Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”. Филология, т. 36, 1998, с. 81–87; същата публикация в: Традиция и съвременност в българския език. Материали от конференцията, посветена на 75-годишнината от рождението на проф. Л. Андрейчин. София, 2001, с. 83–88 (съст. В. Попова, Б. Вълчев).

 

1. За текстологичната традиция в славянските източноправославни преводи на Евангелието (български, сръбски и руски през ХIХ век). // Сборник „Славистика” по случай ХII Славистичен конгрес на славистите в Краков, 1998, Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски”, 1998, с. 67–82.

 

1. Търговищкото печатно четвероевангелие (1512 г.) и старите славянски пре­води на Евангелието (с оглед на текстологичната традиция). // Българистични проучвания. Международен семинар по български език и култура. Т. 5, Велико Търново, 1999, с. 45–60.

 

1. Славейковата библия 1871 г. и руският евангелски превод през ХIХ век. // Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”. Филология, т. 34, кн. 1, 1996, с. 103–110.

 

1. Новобългарските преводи на Евангелието и техните гръцки образци. – Българистични проучвания. Международен семинар по български език и култура. № 4, Велико Търново, 1997, с. 93–110.

 

1. Преводът на Евангелието от Теодосий Бистришки (1823 г.). (Източници и влияния). – Езикознание и методика на езиковото обучение. Т. I, Шумен, 1998, с. 190–200.

 

1. Печатните книги през XVI век и старата ръкописна традиция. // Търновска книжовна школа, № 6, Велико Търново, 1999, с. 295–312.

 

1. Поглед към историята на славянските преводи на Библията. (До началото на ХХ век). – Контакти и паралели. (В южнославянски литературен и езиков контекст). Пловдив, 2000, с. 39–58.

 

1. Старата текстологична традиция и проекциите й в новобългарските евангелски преводи. // Търновска книжовна школа. Международен научен симпозиум. Велико Търново, 7–8 .Х.1999, В. Търново, 2004, т. 7, с. 21–34.

 

б) Публикувани в чужбина

 

1. Старопечатните славянски книги в Пловдивската народна библиотека ”Иван Вазов”. – Rękopis a druk. Najstarsze druki cerkiewnosłowiańskie i ich stosunek do tradicji rękopiśmiennej. Materiały z sesji w Krakowie, 7–10 .11. 1991. Kraków, 1993, s. 301–316 (в съавторство с Д. Дунков).

 

1. Paralele leksykałne w starosłowiańskich i nowobułgarskich tłumaczeniach ewan­gelijnych. – Studia historicznojęzykowe. I (pod redakcią Mariana Kucały i Zdisławy Krążynskiej). Prace Instituta języka polskiego, 1990), Kraków, 1994 (s. 157–165.

 

1. О текстологической приемственности в славянских восточноправославных евангельских переводах (болгарских, сербских, украинских и русских) ХIХ-того века. – Роль библейских переводов в развитии литературных языков и культуры славян. РАН, Инст. славяноведения. Тезисы докладов международной научной конференции (Москва, 23–24 ноембря 1999). Москва, 1999, с. 30–33.

 

1. О переводческих принципах в двух южнославянских изданиях Нового завета в первой половине ХIХ-ого века. – Проблеми зiставноi семантики. Збiрник статей за доповiдями Мiжнародноi науковоi конференцii. Киiв, 1999 с. 405–409.

 

1. Библия Славейкова (1871) и русские переводы Евангелие ХIХ века. – Первые славистические чтения памяти проф. П. А. Дмитриевича и проф. Г. И. Сафронова. Материалы международной научной конференции (12–14 .IХ. 1999), Санкт Петербург, 1999, с. 87–89.

 

1. Лексикално-семантична и словообразувателна адекватност на новобългарските преводи на Евангелието по отношение на гръцките оригинали. – Dzieje Słowian w świetle leksiki. Pamięnci Profesora F. Sławskiego. (pod. red. J.Ruska, W.Borysia, L.Bednarczuka). Wyd. UJ, Kraków, 2002, s. 397–403.

 

1. В търсене на библейския стил. (Средства за стилно-езикова архаизация на но- вобългарските преводи на Евангелието). – Slavolinguistica 3. V.Lehmann/ L. Udolph. Normen, Namen und Tendenzen in der Slavia. Festschrift fьr Karl Gutschmidt zum 65. Gegurstag. München 2004, p. 469–476.

 

3. Статии по темата на хабилитационния труд за доцент

 

а) публикувани в България

 

1. П. Р. Славейков – сътрудник и редактор на сп. „Читалище” (с оглед на книжовноезиковите му възгледи). // Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”, Филология. 1988, т. 27, кн. 1, с. 103–109.

 

1. Книжовноезиковата практика на П. Р. Славейков във възрожденското списание „Читалище”. – Сб. доклади на Съюза на учените, Пловдив, 1990, с. 75–78.

 

1. Лазар Йовчев (Йосиф I – Екзарх Български) като публицист и редактор на сп. „Читалище”. // Български език, 1990, № 2, с. 164–170.

 

1. Книжовноезиковите въпроси през третата четвърт на ХIХ век (върху материали от възрожденското списание „Читалище”, 1870–1875). // Език и литература, 1991, № 2, с. 48–55.

 

1. Композитумите в книжовноезиковата практика на възрожденското списание „Читалище”. // Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”, 1991, Филология, т. 29, 1, с. 193–199.

 

1. Проблемите на превода и преводаческото майсторство през погледа на възрожденските ни книжовници. (Върху материал от списание „Читалище”, 1870–1875). – Сб. „Едно поколение езиковеди”. София, 2000, с. 89–98.

 

1. Цариградският книжовен кръг през третата четвърт на XIX век (с оглед на социолингвистичното му представяне). – Сборник „Проблеми на социолингвис­тиката”. София, 1990, т. 2, с. 84–93.

 

1. За динамиката и статиката в нормализационните процеси на възрожденския книжовен език (с оглед на словообразуването). // Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”, 1990, т. 28, кн. 1, с. 112–121.

 

1. Заглавието като компонент на комуникативната система заглавие – текст – възприемател във възрожденския периодичен печат. // Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”, Филология. 1990, т. 30, кн.1, с. 49–56.

 

1. Текст и паратекст във възрожденските периодични издания. // Научни трудове на ПУ ”Паисий Хилендарски”, Филология. 1995, т. 33, кн.1, с. 41–46.

 

1. Списание „Български книжици” (1858–1862) и въпросите на езиковото строи­телство през 60-те години на ХIХ в. – Изследвания по български език. Сборник с материалите от научна конференция, посветена на чл.-кор. проф. д-р Л. Андрейчин (30–31.III. 1995). Велико Търново, 2001, с. 331–342.

 

4. Други научни статии

 

а) публикувани в България

 

1. Един неизследван книжовноезиков модел през третата четвърт на ХIХ век. Йосиф Ковачев. // Език и литература, 1989, № 6, с. 115–123.

 

2. Юрдан Трифонов като рецензент на школски учебници по български език. // Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”. Филология. 1989, т. 27, кн. 1, с. 53–56.

 

3. Детска реч и чуждоезиково обучение (с оглед овладяването на езиковата система и норма). // Научни трудове на ВТУ „А. Кънчев”. Юбилейна научна сесия „10 години Факултет за чуждестранни студенти. Русе, 1989, с. 153–155.

 

4. Идеята за общ славянски книжовен език в културната история на славянските народи. (Концепцията на М. Рошковски за общославянска графична система). // Българо-полски колоквиум. Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”, 1990, т. 29, кн.1, с. 79–84.

 

5. Още по въпроса за фонетичното правописно направление в периода на основното изграждане на българския книжовен език. // Научни трудове на ВТУ „А. Кънчев”, Русе, 1990, с. 180–182.

 

6. Константин Фотинов и лексикалните въпроси през втората четвърт на XIX век. // Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”,1991, т. 29, кн.1, с. 227–234.

 

7. За авторството на една статия във възрожденския периодичен печат. // Език и литература, 1992, № 3, с. 121–125.

 

8. Чешката славистика и лингвистичните идеи в България през епохата на Възраждането. Материали от Българо-чешката конференция, Пловдив, 28–29 V, 1993. // Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”, 1993, т. 31, кн. 1, с. 65–72.

 

9. Итеративните глаголи в новобългарския книжовен език. // Език и литература, 1993, № 1, с. 58–70 (в съавторство с Кр. Чакърова).

 

10. Идеята за общославянски книжовен език в българската и в полската лингвистична теория през ХIХ век. // Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”, 1994, Филология, т. 32, кн.1, с. 55–59.

 

11. Браилското „Периодическо списание” – трибуна на организираната филологи­ческа мисъл през Българското възраждане. // Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”. Филология, 1994, т. 30, кн.1, с. 39–44.

 

12. Възрожденската езикова теория и практика и съвременната книжовна норма.– Езиково обучение и актуални проблеми на езиковата култура. Смолян, 1995, кн. 1, с. 32–37.

 

13. Текст и паратекст във възрожденските периодични издания. // Научни трудове на ПУ ”Паисий Хилендарски”, Филология, 1995, т. 33, кн.1, с. 41–46.

 

14. Чешките културни проекции в българското възрожденско общество (върху мате­риал от периодичния печат). – Чехи в България и българи в Чехия. Етносо­циални и културноантропологични модели. Литературоведски и лингвистични аспекти. Шумен, 1998, с. 255–265.

 

15. Константин Иречек и интересът му към българския език (върху материали от неговата кореспонденция с българи). // Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”. Филология (Езикознание), т. 35, 1997, кн. 1, с. 51–58.

 

16. Марко Балабанов – виден общественик и книжовник (по случай 160 години от неговото рождение). // Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”. Филологии, т. 35, 1997, с. 189–193.

 

17. Поезията на Николай Лилиев – „море от съзвучие и песенна хармония“ (Опит за езикова характеристика). // Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”. Филология, т. 37, кн.1, 1999 г., с. 245–250.

 

18. Филологическата дейност на Кузман Шапкарев. Поглед към теоретическите му възгледи и книжовна практика. // Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”. Филология, т. 38, кн.1, 2000, с. 43–52.

 

19. Йосиф Ковачев и проблемите на новобългарския книжовен език през 70–те години на ХIХ век. // Македонски преглед, ХХIII, 2000, № 1, с. 39–54.

 

20. Перфектоподобни форми с изпусната копула в библейски текстове през ХIХ в. – Пространства на езика и присъствието. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. дфн Ив. Куцаров. Пловдив, 2002 г., с. 150–156.

 

21. Възгледите на проф. Беньо Цонев за устройство на книжовния език и неговата преводаческа и редакторска дейност над Синодалната библия. // Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”. Филология, 2003, т. 41, кн. 1, с. 11–22.

 

22. За рецепцията на полски автори в България през ХIХ в. чрез сръбско посредничество. (Още един прочит на българските преводи на романа „Асен” от Зигмунд Милковски). // Славистика II. По случай ХIII Международен конгрес на славистите в Любляна. Пловдив, 2003, с. 59–72.

 

23. Шуменци и Цариградският книжовен кръг през третата четвърт на ХIХ в. // Любословие (Шумен), 2003, № 4, c. 16–25.

 

24. Текстологична и преводаческа традиция в синодалния български превод на Евангелието (1925 г.). – ХХV Международен семинар по български език и култура (20–22 .VIII. 2002). Славистични изследвания. Велико Търново, 2004, кн. 8.

 

25. Страници за България в пътеписите и очерците на полския учен Станислав Чарновски. – Българо-полски колоквиум. // Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”. Филология, 2004, т. 40, кн. 3, с. 339–345.

 

26. Поправките в Евангелския текст на Синодалната Библия (1925 г.) в сравнение с изд. от 1909 г. // Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”. Филология, 2004, т. 40, кн. 1, с. 155–170.

 

27. Езикови утопии (концепции за общ славянски книжовен език, ХVI-ХХ в.). – Стандарт и субстандарт. Диахронни и синхронни аспекти. Заседание и кон­ференция на Комисията по теория и история на славянските книжовни езици към Международния комитет на славистите. Варна, 15–17.IХ. 2004. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“. 2005, с. 157–168.

 

28. Франтишек Ладислав Челаковски, или за траекториите на славянската взаимност. – Чешко-български колоквиум, 23-24 май, 2005, Прага. // Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”. Филология. Т. 43, кн. 1, сб. Б, 2005, с. 105–119.

 

29. Комуникативни стратегии в периодичния печат през Възраждането. – Лингвистични дискурси. Юбилеен сборник в чест на 70-годишнината на проф. дфн Стефана Димитрова. Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”. Т. 43, кн. 1, сб. А, 2005, с. 53–58.

 

30. Проф. Беньо Цонев и славянската идея в България в началото на ХХ век. – Юбилеен славистичен сборник. Югозападен университет. Благоевград: Университетско издателство, 2005, с. 21–29.

 

31. Преводите от славянски езици – източници на обогатяване на книжовната лексика през втората половина на ХIХ в. (Върху материали от българските преводи на романа „Асен” на З. Милковски). // Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”. Филология”. Т. 44, кн. 1, сб. А, 2005, с. 129–144.

 

32. Константин Фотинов и въпросът за характера на неговия език в новобългарския превод на библейската книга Битие. – Българска филологическа медиевистика. Сборник научни изследвания в чест на проф. дфн Ив. Харалампиев по случай 60-годишния му юбилей. Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 71–90.

 

33. Неофитовият превод на Новия завет в контекста на книжовноезиковите процеси през Възраждането. // Литературен форум, 2006. (Електронна библиотека LiterNet – Югозападен университет „Неофит Рилски”, ред. доц. Елена Тачева).

 

34. Южнославянски проекции и църковнославянска редакция в Острожката Библия (1581 г.) (Една съпоставка с Търговищкото тетраевангелие, 1512 г.). – Сб. в чест на проф. д-р А. Давидов. Материали от Международна научна конференция. 13–14 ХІІ. 2004. Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 142–154.

 

35. Генадиевската Библия (Евангелските книги) (1499) и Търговищкото четири­евангелие (1512) – щрихи към лексикалната им характеристика. – Междуна­роден научен симпозиум „Търновска книжовна школа”. 14–16 .Х. 2004. Св. Евтимий, Патриарх Търновски и неговата духовна мисия в Европа. Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2007, с. 359–370.

 

36. Езикови концепции в преводите на Библията през ХIХ век. – Сб. Слово и вяра. Международна научна конференция, посветена на 90-годишнината от рож­дението на проф. Боню Ст. Ангелов. Ст. Загора, 18-19. Х. 2004. Велико Търново: Изд. ПИК2007, с. 497–509.

 

37. Literatura przekładowa w językach słowiańskich – źródło bogacenia bułgarskiego słownictwa literackiego grugiej połowy XIX wieku. // Паисиеви четения. ХІ българо-полски колоквиум. Сборник с резюмета. Пловдив, 2006, с. 7–8.

 

38. Между свое и чуждо, или за българските пътища на усвояване на европейските езиковедски идеи през Възраждането. // Език и литература, 2007, кн. 3–4, с. 95–103.

 

39. Поэтические фигуры в греческих образцах, транспонированных в болгарской библейской переводческой традиции – Балканско езикознание (брой, посветен на проф. д.и.н. Б. Велчева), 2007, XLVI, 2–3, с. 259–270.

 

40. Романът „Антихрист” на Емилиян Станев и библейското слово. – Писател бъл­гарски. 100 години от рождението на Емилиян Станев. София, 2007, с. 188–203.

 

41. Езикът на Йовковите „Старопланински легенди” – жив като живота. – „Ста­ро­планински легенди” и българската национална идентичност. Нови изследвания. София: Изд. „Българска книжница”, 2008, с. 85–104.

 

42. Между „своето” и „чуждото”, или за европейските пътища в усвояването на знанието през Българското възраждане. – Международна конференция, органи­зирана от Съюза на учените, Пловдив, 15–16 юни, 2007, с. 5–10.

 

43. Един закъснял опит за създаване на общ славянски книжовен език в края на ХІХ век – ехо от Българското възраждане. // Българска реч, 2007, № 2, с. 10-17.

 

44. Между sacrum и profanum, или за езиковите колизии в преводите на Свещеното писание сред православните славяни през ХІХ век. // Славянска филология. Доклади и статии, посветени на ХІV Международен конгрес на славистите в Охрид. София, 2008, с. 5–26.

 

45. За езиковите контакти на Балканите. (Върху материали от говорите на селата Сухо и Висока на полския учен Мечислав Малецки). – Името в паметта на езика. Сборник в памет на проф. д-р Борис Симеонов. София: Изд. Фигура, 2008, с. 210–220.

 

46. Преводите на Библията – огледало на тенденциите в развитието на българския книжовен език през Възраждането. // Български език. Изд. на ИБЕ, БАН, 2008, кн. 2, с. 41–57.

 

47. Булевардните издания и агресията на уличния език. – Сб. “Агресията на уличния език”. Девета международна конференция по социолингвистика – INSOLICO 2008, 22-23 март 2008, СУ „Св. Кл. Охридски”. Проблеми на социолингвистиката. София, 2008, с. 25–30.

 

48. По въпроса за източника на българския превод на разказа „Swatanie zaporożca“ („Козаково сватуване”) от Михаил Чайковски. // Сб. Славистика III. По случай ХІV Славистичен конгрес в Охрид, Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски”, 2008, с. 62–69.

 

49. Руското библейско дружество и първите преводи на Библията на народен език сред православните славяни в началото на ХІХ век. // Юбилейна конференция (в чест на чл.-кор. проф. Т. Бояджиев, проф. В. Попова и проф. П. Пашов), 21–22 май, 2006. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 242–253.

 

50. Създаване на Речник на българската лингвистична терминология (с английски, немски, френски и руски съответствия). – Българска електронна лингвистична библиотека. <www. belb. net/Proekti/Proekt-Pd.htm>, 2006 (В съавторство с Кр. Чакърова).

 

51. Българската възрожденска интелигенция и Балканите. // Scientific Researches of the Union of Scientists Plovdiv. Series B, Vol. VI. Plovdiv, 2006, c. 3–10.

 

52. Bulgarian Rivival and the Balkans. – Scientific Researches of the Union of Scientists Plovdiv. Series B, Vol. VI. Plovdiv, 2006, c. 10.

 

53. Представата за „другия”, или за културните мостове между поляци и българи през 20-те – 30-те години на ХХ век. – Международна славистична конференция. // Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”. Т. 46, кн. 1, сб. А. 2008, с. 50–65.

 

54. The idea of „the other”, or about the cultural bridges between poles and Bulgarians during the 20s and 30s of the twentienth century. // Международна славистична конференция в чест на 30-годишния юбилей на славистиката в Пловдивския университет „Интеркултурният диалог – традиции и перспективи” – 27-28 .11. 2008. Сборник с резюмета. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски”, 2008, с. 22-23.

 

55. Българската възрожденска интелигенция и Германия. – Човекът и езикът. Универсум. Юбилеен сборник по случай 60-годишнината на доц. д-р Иван Чобанов. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски”, 2009, с. 47–56.

 

56. От „сьписахь, рукоделисахь сие книги” до „дадухми тая книга на стамба, сиречь на печать“, или за континуитета в българския книжовен език. – Отговорността пред езика. Книга 3. Сборник по случай 65-го­­дишнината на проф. д-р Кина Вачкова. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2009, с. 116–131.

 

57. За приемствеността в новобългарския книжовен език (първите десетилетия на ХІХ в.). Васил Ненович. – Научна конференция „С любов и грижа към езика“. По случай 150-годишнината от рождението и 50-годиш­ни­на­та от смъртта на акад. А. Т.-Балан. София 22–23 октомври 2009. – Приложение към сп. Български език, 2009, с. 141–156.

 

58. Създатели, кодификатори и реформатори на българския правопис. // На­учни тру­до­ве на ПУ „Паисий Хилендарски”. Филология, 2009, т. 47, кн. 1, сб. А, 9–22.

 

59. Библейските преводи на роден език и българската национална идентичност през Възраждането. // Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”. Филология, 2010, т. 48, кн. 1, сб. А, 27–

 

60. Първият официален български правопис (1899 г.) и обществените дискусии около него. – Актуални проблеми на съвременната българска книжовна норма. Сборник с доклади от Националната конференция по проблемите на съвременната българска книжовна норма. Пловдив, 26–27 11. 2010. (Съст. Вера Маровска, Кр. Чакърова). Пловдив: Контекст, 2010, с. 6–18.

 

61. Щрихи към езиковата палитра на Илия Волен. // Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”. Т. 48, кн. 1, сб. Б, 2010, с. 159–171.

 

62. Онародняването на езика като стилистичен похват в синодалния превод на Библията (1925). Юбилеен сборник на Филологическия факултет. т. 2. по повод 75-годишнината на проф. д-р Иван Юстинианов Кочев. In honorem professoris Johannis K ЮЗУ „Неофит Рилски“. Благоевград, 2010, с. 144–155.

 

63. Старата книжовна традиция и езиково-правописните модели през Възраждането. // Търновска книжовна школа. Търново и идеята за християнския универсализъм ХII – XV век. Т. 9. Велико Търново: УИ „Св. Св. Кирил и Методий”. 2011, с. 189–204.

 

64. Българските просветни дружества през Възраждането и тяхната роля за изграж­дането и развитието на българския книжовен език. (в контекста на национално­езиковата програма). // Езикът и социалният опит. Проблеми на социо­лингвистиката. Т. 10, София, 2011, с. 74–81.

 

65. Власт – кодификация – обществено мнение (Правописната реформа от 1921 г.).– Власт и кодификация. (Отг. ред. Д. Иванова). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2011, с. 240–

 

66. Бъл­гарската езикова политика: съвременност и ретроспекции. // Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”. Филология, Т. 49, кн. 1, Сб. Б, 2011, с. 171–186.

 

67. .Globallang.alle.bg. Bulgarian language policy – frameworks of language and literature heritage in the age of european integration and globalization. /// Българската националноезикова политика и концепции за езиково и литературно наследство в условията на европейска интеграция и глобализация. Презентация на проект ФЛФ-008 (2011–2012) към Фонд Научни изследвания на ПУ „Паисий Хилен­дарски“.

 

68. Дългът и призванието (Белградският период в живота на Димитър Маринов). – Хоризонти и предели на южнославянските езици. – Сборник, посветен на 65-годишни­ната на доц. д-р Славка Величкова. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2012, с. 17–

 

69. Възрожденските представи за единна и всеобща българска граматика – Сборник с доклади по случай 70-годишния юбилей на проф. д.ф.н. Ив. Куцаров. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2012, с. 193–

 

70. За историята на едно правописно правило в книжовната практика през ХІХ век. // Търновска книжовна школа. Старобългарската ръкописна книга – съдба и мисия. В памет на проф. Куйо Куев. Велико Търново: УИ „Св. Св. Кирил и Методий”. 2012, с. 298–308.

 

71. Българската езикова политика в контекста на езиковата политика на Европейския съюз – проблеми и перспективи. – Българската езикова политика в условията на европейска интеграция и глобализация. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2012, с. 101–

 

72. Българската езикова политика зад граница. Екзархийският вестник „Новини/Вести” (1890-1912). 40 години Шуменски университет 1971–2011. Сборник научни трудове от националната конференция с международно участие. (Ред. И. Савова, В. Попова). Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2012, с. 168–174.

 

73. Българската езикова политика в условията на европейска интеграция и глобали­зация. Предговор. – В: Българската езикова политика в условията на европейска интеграция и глобализация. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски”, 2012, с. 9–

 

74. Българските преводи на Библията и живото Слово. – Магията на думите. Езиковедски изследвания в чест на проф. д.ф.н. Лилия Крумова-Цветкова. София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2012, с. 469–

 

75. Народи и езици на картата на Европа и света в миналото и в нашето съвремие – Език и общество. Пловдив, 2012, с. 13–21.

 

76. Националните езици в Обединена Европа. Езиковата ситуация в ЕС. – Език и общество. Пловдив, 2012, с. 22–26.

 

77. Мястото на славянските езици в Европа – Език и общество. Пловдив, 2012, с. 27-30.

 

78. Българската езикова политика в контекста на езиковата политика на ЕС. Пловдив, 2012, с. 31–

 

79. Образователни политики за езикова компетентност. – Култура на деловото общуване. (Лингвостилистика). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2012, с. 45–

 

80. По някои актуални въпроси от историята на българския книжовен език. // Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”. Филология, 2012, т. 50, кн. 1, сб. В, с. 11–

 

81. Ян Вагнер и неговата „Мluvnice jazyka bulharského“ (1883). (Общ преглед). –Славянските езици отблизо. Сборник в чест на 70-годишнината на доцент Янко Бъчваров. София: УИ „Св. Кл. Охридски”, 2013, с. 450–459.

 

82. Южнославянската печатна книга от ХVІ век и пътят към окончателната руско църков­нославянска кодификация на библейския (евангелски) текст. // Славян­ска филология, 25, Сборник, посветен на ХV славистичен конгрес в Минск. София: АИ „Проф. Марин Дринов”, 2013, с. 24–46.

 

83. Мостове на духовността. (Списание „Полско-български преглед“ / Рrzegląd рolsko-bułgarski, 1919-1925) // Славистика IV. В чест на от ХV международен славистичен конгрес, Минск 2013. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски”, 2013, с. 124–147.

 

84. Списание „Наука“ (1881–1884 г.) и унификационните книжовноезикови процеси след Освобождението. // Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”. Филология, 2013, т. 51, кн. 1, сб. А, с. 91–110.

 

85. Националноезиковата политика на Българската екзархия (върху материали във вестник „Новини”/ „Вести”, 1890–1912). Трети конгрес по българистика. 23–26 май, 2013. София (под печат).

 

86. Езиковата политика в европейски и национален контекст. Концептуално представяне на проблематиката. // Езиковата политика в европейски и национален контекст. Съст. и редактор Д. Иванова. Пловдив: УИ „Паисий Хилен­дарски”, 2014, с. 7–19.

 

87. Османотурски лексикални заемки в преводи на Библията на български език през XIX век. // Трети Българо-турско колоквиум. България и Турция на между­културния кръстопът: език, история, литература, Пловдив, 10–12 .10.2013. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски”, 2014, с. 6–18.

 

88. Българската образователна и езикова политика в условията на държавна разпокъсаност. // Езиковата политика в европейски и национален контекст. Съст. и редактор Д. Иванова. Пловдив: УИ „Паисий Хилен­дарски”, 2014, с. 169–187.

 

89. Българската националноезикова политика и концепции за езиково и литературно наследство в условията на европейска интеграция и глобализация. Презентация на проект ФЛФ-008 (2011-2012) към фонд Научни изследвания на ПУ „Паисий Хилен­дарски”. – Научни изследвания. Пловдив: УИ „Паисий Хилен­дарски”, 2014.

 

90. Иван Шишманов и модерният път на развитие на българската наука за езика. – 145 години Българско книжовно дружество. Езиковедски изследвания. // Български език. Приложение, 2014, с. 35–48.

 

91. Въпросът за чистотата на езика в българската националноезикова програма през Възраждането (В съпоставка с полски език). – XIII Българо-полски колоквиум, 20 .10. 2014. // Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”. Филология, т. 52, кн. 1, 303–

 

92. In memoriam. Проф. д-р Йежи Русек (9.10.1930–02.2015). // Български език, 63 (2015), 1, 41–43.

 

93. Спомен за учителя . Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. Езиковедско наследство. http://e-nasledstvo.com/index.php/2015-02-05-07-38-55/49-2015-02-05-07-37-52

 

94. Центры просвещения на Балканах и болгарская интеллигенция эпохи Возрож­дения. // Балканско езикознание. Отделна книжка „Народопсихологията на балканските страни от византийския културен кръг – езици, литератури, култури“, 2015, № 1, 3–16.

 

95. Змей Горянин и неговият летопис за Бачковската ставропигална обител. (Езико­во-стилистични особености на текста). – Да (преоткриваш) думите. Сборник, посветен на 60-годишнината на проф. д.ф.н. Вера Маровска. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски”, 2015, с. 227–

 

96. Ян Вагнер и популяризирането на българския език в Чехия (края на ХIХ – началото на XX век). (в съавт. с Борислав Борисов). // Език и литература, 2015 (под печат).

 

97. Езикови ескизи върху Йовковите „Старопланински легенди“. // Електронно списание „Антимовски хан“. Издание за животопис и култура. Сдружение на българските писатели в Добрич (Добрич), 2015, № 3 (под печат).

 

98. Ян Вагнер и практическото обучение по български език на чехи. Сборник, посветен на 80-годишнината на проф. д-р Кирил Димчев. София, 2015 (под печат).

 

99. Полските и българските пословици в Сборника на Франтишек Ладислав Челаковски „Mudrosloví ná­rodu slovanského ve příslo­vích“ (1852). Сборник, посветен на 70-годишнината на проф. д.ф.н. Иванка Гугуланова. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2015, 17–

 

100. Езиковият свят на Йовковите разкази. Научна конференция, посветена на 135-годишнината на Йордан Йовков. 30.09.-1.10.2015. Дом паметник Йордан Йовков – Добрич (под печат).

 

б) публикувани в чужбина

 

1. Възрожденското списание „Читалище” и състоянието на нормата в българския книжовен език през третата четвърт на XIX век. – „Język, literatura, kultura słowian dawniej i dziś”. II, Poznań, 1997, s. 59–62.

 

2. Чехия и чехите в българския периодичен печат през Възраждането. // Prace z dejin slavistiky. XVIII, Praha, 1997, s. 71–78.

 

3. Българското слово на Константин Иречек. // Slavica Pragensia ad tempora nostra. Praha, 1998, s. 258–262.

 

4. Теория перевода в контексте развития литературного языка в эпоху Бол­гарского возрождения. – Проблеми зiставноi семантики. Доповiдi та повiдовлення Мiжнародноi науковоi конференцii. Киiв, 1997, s. 405–409.

 

5. О двух неизвестных публикациях в болгарской и русской периодической печати (1870 и 1871 г.).– Материалы ХХVIII межвузовской научно-методической конференции преподавателей и аспирантов. Выпуск 11. IV Державинские чтения “История и современные проблемы болгаристики и славистики.” Часть II.1999. Санкт Петербург. Секция „Языкознание и литературы”, с. 3–6.

 

6. Българската националноезикова програма и езиковостроителните принципи през Възраждането. – Vilniaus Universitetas. Kalbotyra 48 (2). Slavistica Vilnensis, 1999. Vilniaus Universiteto Leidykla, с. 147–153.

 

7. Полонизми в българския книжовен език през възрожденската епоха. – IV kolokwium sławistyczne polsko-bułgarskie. Poznań, 1999, s. 49–55.

 

8. За авторството на поредицата от статии „Черти от народен дух в съвре­менните българи” във в. „Дунавска Зора”(1868/1869 г.). – Съкровище сло­весьно. Studia sławistyczne ofiarowane proresorowi Jerzemu Ruskowi na 70. urodziny (pod redakcią W. Stępniak-Minczewej i W. Borysia). Kraków, 2000, s. 67–72.

 

9. Концепции и модели за общ славянски книжовен език в културната история на славянските народи в периода на националното им възраждане (ХVII–ХIХ в.). – VIII Kolokwium Sławistyczne Polsko-Bułgarskie, t. I (red. naukowa M. Walczak-Mikolajczаkowa), Gniezno, 2001, s. 89–107.

 

10. O języku współczesnej prasy bułgarskiej i polskiej. (w:) Słowiansczyzna w kontekscie przemian Europy konca XX wieku. Język – tradycja – kultura. (red. E. Tokarz), Katowice 2001, s. 306–312. (współprac. M. Walczakowa).

 

11. Културни модели от Средна Европа и рецепцията им в българското възрожденско общество през ХIХ в. (С оглед главно на чешкия пример. По материали от периодичния печат и непубликувани писма от архива на Хр. Г. Данов). – Narodowy i podnarodowy model kultury. Europa Sródkowa i Półwysep Bałkański. UAM, Poznań, 2002, s. 249–261.

 

12. Theory for Juraj Križanić̛ s General Slavic Standart Language: It Acceptance and Development in the Cultural History of the Slavic People (the 18^th – the 19^th 19^th Century). – Treći hrvatski slavistički kongres – Zagreb – Zadar, 15-19 listopada, 2002, s. 18-19.

 

13. Развитие болгарского языка и литературноязыковая практика книжников XIV–XVII веков. – Закономерности языковой эволюции. Латвийский университет. Тезиси докладов. Рига, 1990 (в съавторство с Д. Дунков), с. 5-7.

 

14. Поетичният език на Димчо Дебелянов – самородна драгоценност в съкро­вищницата на българския книжовен език. – Z zagadnień literatury, kultury i języka. Studia sławistyczne ofiarowane profesorowi Edwardowi Możejce (pod red. Bożeny Tokarz). Katowice, 2002, с. 93–100.

 

15. Тырговищкое печатное тетраевангелие (1512 г.) и Острожская Библия (1581 г.). Опыт текстологического и лексического сопоставления. – Палеославистика. Лексикология. Лексикография. Тезисы международной научной конференции, посвященной памяти Р. М. Цейтлин, 27–29 ноембря. Москва, 2002, с. 26–30.

 

16. Восточноправославные переводы Евангелии ХIХ века и старославянская текстологическая традиция. – Konferencja naukowa „Tradycja i nowatorstwo w kulturach słowiańskich“. Uniwersytet Szczeciński, 24–25.10. 2002.

 

17. Теория общеславянского литературного языка Джуры Крижанича: рецепция и развитие в культурной истории славянских народов (ХVIII–ХIХ вв.) – III Международен славистичен конгрес по хърватистика. Задар 15–18 Х.2002.

 

18. Поетичният език на Кирил Христов – сътворяван „по каноните на красотата”. – Języki i tradycye Słowian. Studia sławistyczne ofiarowane profesorowi dr. hab. Mieczysławowi Basajowi. Prace naukowe Uniwersytetu Sląskiego w Katowicach (pod red. E. Tokarza). (N 2095). Katowice, 2003, s. 402–408.

 

19. Bułgarski sinodalny przekład Ewangelii (1925) a tradycja tekstologiczna i translatorska. // Materiały z Konfencii “Język religijny dawnej i dziś”. Gniezno, 15–18 kwietnia, 2002. Poznań, 2004, s. 333–343.

 

20. Spóżniona próba utworzenia ogółnosłwiańskiego języka literackiego w końcu XIX w.: echo Bułgarskiego odrodzenia. – Konferencja naukowa “Idee współnotowe Słowiańszczyzny – bilans i zagrożenia“, 27–28 marca 2003 roku. UAM – Poznań. Idee współnotowe Słowiańszczyzny. Poznań 2004, s. 217–228.

 

21. О dwóch wydaniach Ewangelii Rosyjskiego Towarzyсtwa Biblijnego z początku XIX wieku. – Język religijny dawniej i dziś. II. Materiały z konferencji, Gniezno 3-5 czerwca 2004. Biblioteczka Poznańskich Studiów Polonistycznych. Poznań 2005, s. 101-110.

 

22. O bułgarskich tłumaczeniach i tłumaczach powieści Zygmunta Miłkowskiego „Asen” – Z malą ojczyzną w sercu. Księga pamiątkowa dedykowana Profesorowi Tadeuszowi Zdancewiczowi. (X Kolokwium polsko-bułgarskie. Jubileuszowa konferencjа Międzynarodowa dedykowana Prof. Dr. hab. T. Zdancewiczowi. Poznań – Obrzycko, 25-26 maja 2004), Poznań 2005. s. 283–295.

 

23. Europejskie językoznawstwo i początki bułgarskich nauk filologicznych w okresie Odrodzenia Narodowego. – Konferencja naukowa „Kultorowe konteksty integracji europejskiej”. Gniezno, 16–17.10. 2003. // Kultorowe konteksty integracji europejskiej. Gniezno, 2004, 217–228.

 

24. Leksikalne właściwości gwar wsi Suche i Wysoka. (Na podstawie słownika Mieczysława Małeckiego). (w:) – „Mieczysław Małecki (1903–1946). Człowiek, uczony, organizator nauki”. Sesja naukowa w setną rocznicę urodzin. Kraków, 7–9 .11. 2003. Kraków, 2005, 219–229.

 

25. Между свое и чуждо или за българските пътища на усвояване на европейските езиковедски идеи през Възраждането. – Международна научна конференция “Категорията свой /чужд в славянските култури”. Познан 4–6 .Х. 2004.

 

26. Język literacki a język biblijny: dziewiętnastowieczne koncepcje i ich realizacja w krajach Slavia Orthodoxa. – Konfencja naukowa „Język religijny dawnej i dziś - III.”, powięconej pamięci Jana Pawła II. Poznań, 24-26 .04.2006., Biblioteczka Poznańskich Studiów Polonistycznych. Seriii językoznawczej, 36 (Red. Ks. P. Bortkiewicz, St. Mikolajczak, M. Rybka). Poznań 2007, 480–

 

27. Преводите на Библията и българската национална идентичност през Възраж­дането. – Ролята на християнството за формиране на идентич­ността в България и Чехия през ХVІІ-ХІХ в. 13-14 юли, 2006, Прага.

 

28. Русская Библия (1876) – современная основа болгарского синодального перевода 1925 года. – VІІІ Славистические чтения памяти профессора П. А. Дмитриева и профессора Г. И. Сафронова. Славянская филология в совре­менной системе университетского образования. Материалы между­народной научной конференции 12-14.09.2006. Санкт-Петербургский государственный универ­ситет. С. Петербург 2007, с. 140–148.

 

29. Поэтические фигури греческих образцах, транспонированы в болгарской переводческой традиции. – Българският език и литература на кръсто­пътищата на културата. Международна конференция Сегед, Унгария, 21–22 юни, 2007. Том ІІ, с. 22–32.

 

30. Русские издания Библии и болгарская традиция перевода Библии в эпоху Возраждения. – Болгария и Россия (ХVІІІ-ХХ в.в.): взаимопознание. Москва. Институт славяноведения – РАН, Институт литературы – БАН. Москва, 2010, с. 191–201.

 

31. Восточноправославные переводы евангелии ХІХ века и старославянская текстологическая и переводческая традиция. – Konfencja naukowa „Język religijny“. Uniwersitet Gdański. Gdańsk, 18-20.10.2007.

 

32. Między Sacrum a Profanum, czyli o kolizjach językowych w tłumaczeniach Рisma śwętego wśród słowian prawosłwnych w XIX wieku. – ХІV Међународен славис­тич­ки конгрес. Охрид 10-16 септември 2008. Зборник на резимета. І том. Линг­вистика. Скопjе 2008, с. 42–43.

 

33. Европейското езикознание и познанието за езика през Българското Възраждане. – Specimina Philologiae Slavicae. Bulgaristica – Studia et Argumenta. Festschrift für Ruselina Nitsolova zum 65.Geburstag. Band 151. Verlag Otto Sagner. München, 2008, 401–407.

 

34. Dziewiętnastowieczne bułgarskie wersje przekładów Księgi Rodzaju (na podstawie przekładu Fotinowa z 1875 r.), [w:] Język religijny dawniej i dziś (w kontekście teologicznym i kulturowym), IV. Materiały z konferencji Gniezno 22-24 września 2008, red. ks. P. Bortkiewicz, S. Mikołajczak, M. Rybka, Biblioteczka Poznańskich Studiów Polonistycznych Serii Językoznawczej, t. 38, Poznań, 2009, s. 407–416.

 

35. Приемственность поэтики в традиции новоболгарских библейских переводов (ХІХ-ХХ в.). // Rocznik sławisticzny. Uniwersitet Gdański – Gdańsk, 2009, № 3.

 

36. Научният стил в обучението по български език като чужд. – Výuka jihoslovan­ských jazyků v dnešní Evropě. Brno: Porta Balcanica, 2011, с. 8–

 

37. Брашовският книжовен кръг и отношението на неговите представители към книжовната тра­диция. – Бъл­гарският език и литера­ту­ра в славянски и не­сла­вян­ски контекст. Меж­дународна научна конференция. Сегедски универ­ситет, Се­гед/ Szeged, 2011, с. 42–52.

 

38. В русле традиции Slavia Orthodoxa: Бухарестское евангелие (1582). – В: Современная славистика и научное наследие Самуила Борисовича Бернштейна. Тезисы докладов международной научной конференции, посвященной 100-летию со дня рождения выдающегося отечественного слависта д.ф.н. проф. С. Б. Бернштейна. РАН – Институт славяноведения; МГУ им. М. В. Ломоносова, ФФ. Москва 15–17 март, 2011. Москва, 2011, с. 271–273.

 

39. Biblia а żywe słowo: przekład lekcjonarza pióra ojca Nenczo Nestorowa (1865) – Język religijny dawniej i dziś (w kontekście teologicznym i kulturowym). V Materiały z międzynarodowej konferencji naukowej (red. Al. Mikolajczak). Poznań: Wydaw­nictwo naukowe UAM, 2012, s. 407–415.

 

40. Българският субстандарт в българския медиен дискурс. – Topografia tozsamości. (red. B. Zieliński). T. 2, Poznań: Wydawnictwo naukowe UAM, 2012, s. 127–

 

41. Съвременната българска езикова ситуация: тенденции и изменения в езика след 90-те години на ХХ век. – Slovanski jezyki: iz pretelosti v prichodnost. Uřednik Vojko Gorjanc. Ljubljana: Znannstvena založba Filozofske fakulteta, 2012, s. 31–

 

42. Българската езикова политика след 90-те години на ХХ век. – Заседание и кон­фе­рен­ция на Комисията за славянски книжовни езици при Между­народния ко­ми­тет на славистите на тема „Езиковата политика в европейски и национален контекст (след 90-те години на ХХ век)”. Прага, 26–29 май 2011. Slavia (časopis pro slovanskou filologii (под печат).

 

43. Българският стандарт и субстандарт (между теорията и прагматиката). // Opera Slavica. Slavistické rozhledy. Jazykovědný sešit. Ročník ХХІІІ, Brno: Masarykova univerzita, ISSN 1211-7676, 2013, 4, s. 187–196.

 

44. Jazykové právo v jednotlivých slovanských zemích. България. Българското законодателство с оглед употребите на българския език. (в съавт. с К. Вачкова). – Jazykové právo a slovanské jazyky. Práce Filozofské fakulty Univerzity Karlovy. (eds. Hana Gladkova, Kina Vačkova). Praha: Varia, 2013, с. 295–304.

 

45. Między tradycją a współczesnoscią albo o bułgarskich drogach przyswajania europejskich idei językoznawczych w okresie odrodzenia narodowego. – Cum reverantia, gratia, amicitia. Księga jubileuszowa dedykowana Profesorowi Bogdanowi Pod red. J. Migdał, A. P.-Wojaczyk. Poznań: Wydaw­nictwo UAM, 2013, T. I, s. 603–608.

 

46. Българските печатни книги от ХVI век и пътят към окончателната църковно­славянска кодификация на библейския (евангелски текст). – ХIV Мiжнародны з’езд славiстаў. Мiнск, Беларусь, 20–27 жнiўня 2013 г. Тэзiсы дакладаў. Том 1. Мовазнаўства, c. 18–19.

 

47. Паметта на/за думите, или за лексикалната приемственост в развоя на българ­ския книжовен език. – Доклад, изнесен на Международна научна конференция в Масариковия университет. Ел. издание Výuka jihoslovanských jazyků a literatur v dnešní Evropě. Sborník příspěvků přednesených na stejnojmenné konferenci konané v Brně ve dnech 30.5. – 1.6.2013, Brno, 2014, ISBN 978-80-904846-7-2, Občanské sdružení Porta Balkanica.

 

48. Усвояването на интернационална културна лексика в българския книжовен език през втората половина на XIX в. с посредничеството на сръбски преводи. // Српски jeзик. Студиjе српске и словенске. Сериjа, год. XIX, броj XIX. Научно друшство за неговање и проучвање српског jезика. Београд, 2014, 359–376.

 

49. Езикът на съвременните български медии – огледало на езиковия вкус на епохата. – Конференция и заседание на Комисията за славянски книжовни езици при Международния комитет на славистите „Езикът на медиите“. Бауцен 18-22. 06. 2014. (под печат)

 

50. Османотурски лексикални заемки в ранната новобългарска книжнина (от края XIV до края на XVIII в.) (Върху материали от приписки). // Турско-български колоквиум, 8–10. 10. 2014, Одрин (под печат).

 

51. Projekte ejner gemeinslavischen Schriftsprache. – Die slavischen Handbuch zu ihrer Struktur, ihrer Geschichte Erforschung.//An Internacional Handbook of their Strukture, their History and their Investigation. XVIII. Slavische Standard­sprachen / Slavic Standard Languages. Herausgegeben von Edited by Karl Gutschmidt, Sebastian Kempgen, Tilman Berger, Petr Kosta. Band 2/ Volum 2, ISBN: 978-3-11-021547-2 Offprint, Göttingen, 2014, p.p. 1486–1496.

 

52. Ян Вагнер и българският език. Българистични четения – Сегед 2015, 11–12 юни 2015 г. Сегедски университет (под печат).

 

53. Българските медии и техният език в периода на прехода (след 1989 г.). Международна научна конференция и заседание на Комисията за славянски книжовни езици при МКС „Slovanské spisovné jazyky po roce 1945“ – 17-20.06.2015. Univerzita Palackého v Olomouci. (под печат).

 

1. Научно-приложни издания и научни статии по съвременен български език

 

а) Научно-приложни издания (самостоятелни и колективни трудове)

 

1. Тестове по български език за кандидат-студенти. Пловдив, 1997 (в съавторство с Кр. Чакърова); ІІ изд. 2006.

 

1. Тестове по български език за кандидат-студенти (разсекретени варианти). Пловдив, 2006 (в съавторство).

 

1. Тестове по български език за кандидат-студенти (разсекретени варианти).. Пловдив, 2007 (в съавторство).

 

1. Тестове по български език за кандидат-студенти (разсекретени варианти). Пловдив, 2008 (в съавторство).

 

б) Научни статии

 

1. За някои типични правописни и правоговорни грешки на кубинските студенти при изучаване на български език. (в съавторство с А. Петрова). – Сборник по случaй 20 години от създаването на катедра “Чужди езици” – ВТУ “А. Кънчев”, Pусе, 1980, 65–67.

 

1. Особености и методи на работа при обучението по български език на чуждестранни аспиранти. // Научни трудове на ВТУ „А. Кънчев”– Русе, т.23, серия 11, Русе, с. 1981, с. 289–294.

 

1. Работата по фонетика в напреднал етап на обучение по български език на чуждестранни студенти с използване на съпровождащ фонетичен курс. // Научни трудове на ВТУ ”А. Кънчев”– Русе, т.23, серия 11, Русе, 1981, с. 295–300.

 

1. Система упражнения за корекция на някои типични грешки в правописа и правоговора на кубинските студенти (в съавторство с А. Петрова). – Сборник доклади от научно-практическата конференция по чуждоезиково обучение в икономическите вузове, посветена на 1300-годишнината от образуването на българската държава. ВФСИ ”Д. А. Ценов”, Свищов, 1981, с. 47–50.

 

1. Развиване уменията на чуждестранните студенти за монологично изказване в напpеднал етап на обучение по български език. – Сборник резюмета и микрофилмирани доклади. Научна сесия на ВМЕИ ”В. И. Ленин”, секция 11, 1983, с. 61.

 

1. Научна организация на учебния процес по български език с чуждестранните студенти за овладяване на научния стил на речта (в съавторство Р. Русев и В. Коева). – Доклади на научно-практическата конференция „Научна организация на учебния процес и труда на преподавателите и студентите във ВТУЗ”. Русе, 1983. Секция 2Б, с. 59–64.

 

1. Междупредметна връзка в обучението по руски и български език на чуждестранните студенти (в съавторство с А. Петрова). – Доклади от научно-практическия семинар „Основни въпроси на качеството и ефективността в обучението на чуждестранни студенти”, Русе, 1984, с.41–45.

 

1. За някои морфологични грешки и предотвратяването им в процеса на овладяване на български език от чуждестранните студенти (в съавторство с А. Петрова). // Научни трудове на ВТУ „А. Кънчев” – Русе, т. 26, серия 11, Русе 1984, с. 129–135.

 

1. Интелектуална система за решаване на словесни задачи за движение, задавани на български език (в съавторство - П. Крачанов, В. Коева). – Научни трудове на ВТУ „А. Кънчев”– Русе, т. 28, серия 6, Автоматика, изчислителна техника и кибернетика. Русе, 1986, с. 55–60.

 

1. Фонограмата като учебно средство в обучението по български език на чуждестранни студенти. // Научни трудове на ВНВУ „В. Левски”. Юбилейна научна сесия ”150 години от рождението на Васил Левски”, №10, Филология. Велико Търново, 1988, с. 387–390.

 

1. Подбор на учебните текстове в „Помагало за интензивно обучение по български език на чуждестранни студенти” (в съавторство с Р. Русев, В. Коева). // Научни трудове на ВНВУ „Васил Левски”. Юбилейна научна сесия ”150 години от рождението на В. Левски”, № 10, Филология. Велико Търново, 1988, с. 391–394.

 

1. Системата от упражнения в „Учебно помагало за интензивно обучение по български език на чуждестранни студенти” (в съавторство с Р. Русев, В. Коева). // Научни трудове на ВНВУ „В. Левски”. Юбилейна научна сесия „150 години от рождението на В. Левски”, № 10, Филология. Велико Търново, 1988, с. 395–400.

 

1. Съобщения, персоналии, информации и др.:

 

1. Трети българо-полски колоквиум на славистичната катедра при Познанския университет „А. Мицкевич“ и катедрите по български език и по българска литература при ПУ „Паисий Хилендарски”. // Език и литература, 1991, № 3, с. 155–156.

 

1. Четвърти полско-български колоквиум на славистичната катедра при Познанския университет „А. Мицкевич” и ПУ „Паисий Хилендарски”. // Език и литература, 1992, № 6, с. 127–128.

 

1. Отпразнуван юбилей. (10 години от основаването на Факултета за чуждестранни студенти при ВТУ „А. Кънчев”, Русе) (в съавторство с И. Чобанов). // Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”, 1990, Филология, т. 28, кн. 1, с. 419–421.

 

1. Юбилейна научна конференция „Език и свят”. Съвременна филологическа проблематика”. – Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”, 1993, Филология, т. 31, кн. 1, с. 347–352.

 

1. Научните приноси на професор д-р Йежи Русек. (По случай удостояването му с почетната титла „Доктор хонорис кауза на ПУ „Паисий Хилендарски”. // Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”, 1999, Филология, т. 37, кн. 1, с. 19–20.

 

1. Творчески път, изпълнен с успехи. (Проф. Карл Гутшмит на 65 години). – Българистика/ Bulgarica, 2002, № 5, с. 61–64.

 

1. Сто години от рождението на Мечислав Малецки. // Българистика/Bulgarica, 2003, № 7, с. 7-72.

 

1. Проф. Любомир Андрейчин беше достъпен за всички… Любомир Андрейчин – пътят на откривателя. Сборник, посветен на 100-годишнината от рожде­нието на големия български езиковед чл.кор. проф. д-р Любомир Андрейчин. Пловдив: Изд. „Амарт”, 2010, с. 115–119.

 

1. Акад. Михаил Виденов на 70 години. // Български език, 2010, №.1.

 

1. Хроника. Паисиевите четения 2011 – в светлината на големия юбилей. (в съавторство). // в. „Пловдивски университет”, декември, 2011.

 

1. IN MEMORIAМ. Карл Гутшмит (1937–2012). // Български език, № 1, 2012, 117–120.

 

1. Юбилейна годишнина на проф. д.и.н. Боряна Велчева. // Рalaeobulgarica, 2012, № 2, 69–78.

 

13. Хроника. Заседание и научна конференция на Комисията за славянски кни­жов­ни езици към Международния комитет на славистите на тема: Slovanski jezyki: iz pretelosti v prichodnost. Ljubljana, 2012. // Съпоставително езикознание (в съавторство с Н. Николова), № 4, 2012, 110–

 

1. Проф. д-р Кина Вачкова на 70 години. // Български език, 2014, № 1, 119–125, ISSN 0005-4283

 

1. Globallang.alle.bg. Bulgarian language policy – frameworks of       language and literature heritage in the age of european integration and globalization. // Българската националноезикова политика и концепции за езиково и литературно наследство в условията на европейска интеграция и глобализация. Презентация на проект ФЛФ-008 към фонд Научни изследвания на ПУ „Паисий Хилен­дарски“.

 

1. IN MEMORIAM. Проф. д-р Йежи Русек (9.10.1930–15.02.2015). // Български език, 62 (2015), № 1, 141–143.

 

1. Карл Гутшмит. // Енциклопедия „Българско възраждане. Литература, периодичен печат, литературен живот, културни средища“. Т. 1, А – Й, БАН – Институт за литература, София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2014, 238–240.

 

18. Хроника. Паисиевите четения 2011. // Славянски диалози, 2011 (в съавт. с Красимира Чакърова, Елена Гетова).

 

1. Хроника. Заседание на Комисията за славянски книжовни езици към международния комитет на славистите с научна конференция на тема „Езиковата политика и славянските езици след 90-те години на ХХ век” - Прага, 26-29 май, 2011. // Славянски диалози (под печат).

 

20. Хроника. Заседание и научна конференция на Комисията за славянски кни­жов­ни езици към Международния комитет на славистите в Оломоуц на тема: Slovanské spisovné jazyky po roce 1945“ – 17-20.06.2015. Univerzita Palackého v Olomouci. // Съпоставително езикознание (под печат).

 

21. Спомен за учителя . Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Езиковедско наследство. http://e-nasledstvo.com/index.php/2015-02-05-07-38-55/49-2015-02-05-07-37-52

 

LGVI. Рецензии

 

а) публикувани в специализирани научни издания:

 

1. Г. К. Венедиктов. Болгарский литературный язык эпохи возрождения. Проблемы нормализации и выбора диалектной основы. Москва. 1990. // Български език, 1991, № 2, с. 184–186.

 

1. Зд. Урбан, Л. Ржехачек. Прага и българската филология. С., 1992 (208 с.) // Език и литература, 1994, № 4, с. 145–148.

 

1. T. Lewaszkiewicz. Łużyckie przekłady Biblii. (Przewodnik bibliograficzny). Warszawa, 1995. // Български език, 1996, с. 95–100.

 

1. Кина Вачкова. Изследвания по история на българския книжовен език. Помагало за студенти. I част. УИ „Епископ Константин Преславски”, Шумен, 1997 (195 стр.). // Език и литература, 1998, № 5–6, с. 164–166.

 

1. Кина Вачкова. Изследвания по история на българския книжовен език. Помагало за студенти. II част. УИ ”Епископ Константин Преславски”, Шумен, 2001 (144 стр.). // Съпоставително езикознание, 2002, №3, с. 150–153.

 

1. Надка Николова. Нов принос в българското езикознание. „Билингвизмът в българските земи през ХV–ХIХ век.” Шумен, 2004. // Език и литература, № 1, 2005.

 

1. Познанската славистика. Narodowy i podnarodowy model kultury. Europa Śródkowa i Półwysep Bałkański. Pod red. B. Zielińskiego. Poznań, Wyd. Naukowe – UAM, 2002, Seria Filologia Słowiańska № 7. // Славянски диалози. Списание за славянски езици, литератури и култури. Изд. на ФФ на ПУ”Паисий Хилендарски”. Пловдив, 2005, кн. 2–3, с. 191.

 

1. Wókól Macedonii: siła kultury – kultury siły. Pod red. B. Zielińskiego. Poznań, Wyd. Naukowe – UAM, 2002. // Славянски диалози. Списание за славянски езици, литератури и култури. Изд. на ФФ на ПУ „Паисий Хилендарски”. Пловдив 2005, кн. 2-3, с. 192.

 

1. Idee współnotowe słowiańszczyzny. Pod red. Al. Mikolajczka, W. Szulca, B. Zielińskiego. Poznań, Wyd. Naukowe – UAM, 2002. // Славянски диалози. Списание за славянски езици, литератури и култури. Изд. на ФФ на ПУ „Паисий Хилендарски”. Пловдив 2005, кн. 2-3,192-193.

 

1. Великотърновска славистика. Мариола Мостовска. Показателните местоимения в полския и българския език и техните функционални съответствия. УИ “Св. св. Кирил и Методий”. Велико Търново 2004. // Славянски диалози. Списание за славянски езици, литератури и култури. Изд. на ФФ на ПУ”Паисий Хилендарски”. Пловдив, 2005, кн. 2–3, с. 193–194.

 

1. Mira Kostova, Steliana Dankova. Jeśli chcesz wiwdzieć więcej … Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий”. 2005. // Славянски диалози. Списание за славян­ски езици, литератури и култури. Изд. на ФФ на ПУ „Паисий Хилендарски”. Пловдив, 2005, кн. 2–3, с. 194–195.

 

1. Трапезата в културата на българи и сърби /Трпеза у култури Бугара и Срба. УИ „Св. св. Кирил и Методий”. Велико Търново, 2004. // Славянски диалози. Списание за славянски езици, литератури и култури. Изд. на ФФ на ПУ”Паисий Хилендарски”. Пловдив, 2005, кн. 2–3, с. 195–196.

 

1. Ганчо Савов. Южнославянските литератури през ХХ столетие. Литерноистори­чески преглед. Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004. // Славянски диалози. Списание за славянски езици, литератури и култури. Изд. на ФФ на ПУ „Паисий Хилендарски”. Пловдив 2005, кн. 2–3, с. 194.

 

1. Славистиката в Ягелонския университет. Mieczysław Malecki. Dialekty polskie i słowiańskie. Pod red. Jerzego Ruska. Wyd. UJ, Kraków, 2004, 382 s. // Славянски диалози. Списание за славянски езици, литератури и култури. Изд. на ФФ на ПУ „Паисий Хилендарски”, г. ІV, кн. 8, Пловдив 2008, с. 202–204.

 

1. Mieczysław Malecki. Człowiek, uczony, organizator. W setną rocznicę urodzin. Pod red. Jerzego Ruska. Wyd. UJ, Kraków, 2005, 280 s. // Славянски диалози. Списание за славянски езици, литератури и култури. Изд. на ФФ на ПУ „Паисий Хилендарски”. г. ІV, кн. 8, Пловдив 2008, с. 204–206.

 

1. Język i lieratura słowacka w perspektywie słowiańskiej. Studia Słowacko-polskie ofiarowane profesor Marii Honowskiej. Pod red. Haliny Mieczkowskiej i Barbary Suchoń-Chmiel. Wyd. UJ, Kraków, 2005, 303 s. // Славянски диалози. Списание за славянски езици, литератури и култури. Изд. на ФФ на ПУ”Паисий Хилендарски”. г. ІV, кн. 8, Пловдив 2008, с. 206–207.

 

1. Славистиката в Шльонския университет. Z zagadneń lieratury, kultury i języka. Studia ofiarowane profesorowi Możejce. Pod red. Bożeny Tokarz. Wydawnictwo Naukowe, Katowice, 2002, 270. s. // Славянски диалози, г. ІV, кн. 8, Пловдив, 2008, с. 207–208.

 

1. Języki i tradycje Słowian. Pod red. Emila Tokarza. Wydawnictwo Uniwersytetu Śląskiego. Katowice, 2003, 480 s. // Славянски диалози, г. ІV, кн. 8, Пловдив, 2008, с. 208.

 

1. Гр. К. Венедиктов. Ученое путешествие Ю. И. Венелина в Болгарию (1830-1831). Российская академия наук. Институт славяноведения. Ответственый редактор В. С. Ефимова. Москва 2005 (153 с.). // Български език, 2007, кн. 1, с. 109–113.

 

1. К. Вачкова. Шуменската школа в историята на новобългарския книжовен език. Шумен, 2005. // Български език, 2007, № 2.

 

1. К. Вачкова. Типологична характеристика на българския книжовен език (Възрож­денски период). УИ „Епископ Константин Преславски”. Шумен 2008 (376 стр.). // Български език, 2009, кн. 2, 78–82.

 

1. Б. Борисов. Особености на кодификацията в чешки и български език. // Съпоставително езикознание, 2013, № 1, с. 84–88.
2. Ния Радева. От езика на „История славянобългарска“ към езика на нейните преписи. Част 1. Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2013 (138 с.). // Български език, г. 62, 2015, № 1, с. 125–128.

 

б) издателски рецензии

 

1. Й. Иванов. Учебник по фонетика на българския език. София, 1996.

 

1. Кр. Чакърова, Петя Костова. Феноменът стилистична грешка. Пловдив, 1999.

 

1. К. Вачкова. Типологична характеристика на българския книжовен език. (Възрожденски период). Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски”, 2008.

 

1. Юбилеен сборник със статии по случай 65 години чуждоезиково обучение в Медицинския университет – Пловдив: Медицински университет, 2011.

 

1. Ел. Гетова. Възрожденската библиотека. Пловдив: УИ “Паисий Хилендарски”, 2012.

6. Сп. „Poznańskiе Studiа Sławistycznе”, бр. 10 (2014 г.).

1. Н. Николова. Пуризмът в епохата на Българското възраждане (електронно издание на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”), 2015.

 

1. Петя Несторова. Т. Малкото изречение, или за сказуемното определение в българската езиковедска история. Пловдив, 2015.

 

в) Рецензии, становища и отзиви за докторски дисертации и хабилитации

 

1. Отзыв о диссертационном труде Лилии Владимировны Мельниковой на тему: „Категория рода в современных болгарском и русском языках”, представленном в автореферате дисертации на соискании учёной степени ”кандидата филологи­чес­ких наук”. С.-Петербургский университет (03. 1997).

 

2. Рецензия за труда на Н. В. Иванова – ШУ „Епископ Константин Преславски”. Болградското културно-просветно средище в историята на българския книжовен език. – Дисертация за присъждане на НОС “доктор” през СНС по славянско езикознание при ВАК. Юни, 2008.

 

3. Рецензия за труда на Николай Димитров Паскалев – ИБЕ при БАН: „Изразяване на учтивост в съвременния български книжовен език” (по научната специалност 05.04.17 – Български език), дисертация за присъждане на НОС “доктор” през СНС по славянско езикознание при ВАК. 02- 2009.

 

4. Отзив на докторския труд „Особености на кодифицирането в българския и чешкия книжовен език през Възраждането” на Борислав Борисов при вътрешната защита в Катедрата по славянски филологии при ПУ „Паисий Хилендарски“ (8 март 2009).

 

5. Рецензия за труда на Борислав Борисов. „Особености на кодифицирането в българския и чешкия книжовен език през Възраждането” (по научна специалност 05.04.18 – Славянски езици), дисертация за присъждане на НОС “доктор” през СНС по славянско езикознание при ВАК. 4 юни 2009.

 

6. Отзив за зачисляване в докторантура на Иво Братанов – Катедра по съвременен български език при ШУ „Епископ Константин Преславски”, 5 март 2009.

 

7. К. Вачкова – ШУ „Епископ Константин Преславски”. Рецензия по процедурата за длъжност “професор”, пред СНС по езикознание, април, 2008.

 

8. Становище като член на научно жури: д-р Албена Проданова Стаменова, преподавател по украински език в Катедрата по славянско езикознание при Факултета по славянска филология, СУ „Св. Климент Охридски” - за участие в конкурс за доцент по украински език (шифър 05.04.18), 25 юни, 2011.

 

9. Отзив за дисертационния труд „Семантични и функционално-семантични промени в лексиката на РКЕ в края на ХХ – началото на ХХІ век (в съпоставка с БКЕ)” на Мария Елисеева Зозикова, представен за обсъждане (вътрешна защита) пред Катедрата по руска филология при ПУ „Паисий Хилендарски”. 09.02.2012.

 

10. Становище за дисертационния труд „Граматическите признаци определеност и относителност и пространствено-времевата локализация на изказва­нето” на доц. д-р Вера Тервел Маровска от Катедрата по български език при ПУ “Паисий Хилендарски” за полу­чаване на научната степен “доктор на филологическите науки”, 27.02.2012.

 

11. Рецензия за дисертационния труд „Семантични и функционално-семантични промени в лексиката на РКЕ в края на ХХ – началото на ХХІ век (в съпоставка с БКЕ)” на Мария Елисеева Зозикова пред Научно жури при ПУ „Паисий Хилендарски”. 29.04.2012.

 

12. Отзив за дисертационния труд на Иво Братанов „Езикът на Матей Преображенски”, представен за обсъждане за предзащита пред Катедрата по български език на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски” за вътрешна защита. 30.01.2013 г.

 

13. Отзив за дисертационния труд на Мартин Стефанов Стефанов. „Процеси на номинализация и декомпозиция на предиката в сръбския и българския книжовен език от края на ХІХ и началото на ХХ век”, представен за обсъждане (вътрешна защита) пред Катедрата по славянско езикознание при СУ “Св. Климент Охридски”. 15.01.2013 г.

 

14. Участие в научно жури за провеждане на конкурс за гл. асистент на д-р Божана Нишева в Катедрата по славянско езикознание при СУ „Св. Климент Охридски”. Март 2013.

 

15. Рецензия на дисертационния труд на Мартин Стефанов Стефанов. „Процеси на номинализация и декомпозиция на предиката в сръбския и българския книжовен език от края на ХІХ и началото на ХХ век” като член на научно жури при Катедрата по славянско езикознание при СУ „Св. Климент Охридски”.25 юни, 2013.

 

16. Рецензия на дисертационния труд на Иво Братанов „Езикът на Матей Преображенски”, като член на научно жури при Катедрата по български език на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски” 28. 06. 2013 г.

 

17. Рецензия на дисертационния труд на Мая Радичева Значение на падежните грамеми в старочешки в съпоставка със среднобългарски език (безпредложна употреба на родителен и творителен падеж), като член на научно жури при Катедрата по славянско езикознание при СУ „Св. Климент Охридски”. София, 23.09.2013.

 

18. Отзив за хабилитационния труд на гл. ас. д-р Мирослав Михайлов „Източни родопски говори” на обсъждане в Катедрата по български език - ПУ „Паисий Хилендарски”, април 2013.

 

19. Отзив за труда на доц. д-р Иван Чобанов „Македонски именик“ на разширен съвет Катедрата по общо езикознание и история на българския език, ПУ „Паисий Хилендарски” 2013.

 

20. Становище за трудовете на гл. ас. д-р Ния Иванова Радева по процедура за участие в конкурс за доцент във ФФ на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, 07 април 2014.

 

21. Становище за дисертационния труд на Велин Д. Петров Събирателните имена в българския език (в съпоставка с други балкански езици) като член на научно жури при Катедрата по съвременен български език - ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“,, 3- юни, 2014.

 

22. Отзив на текст за зачисляване в докторантура на Иван Чолаков от Катедра по теория и история на българската литература при ПУ „Паисий Хилендарски” на тема: Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век), 8 юни 2014.

 

23. Становище по процедурата за длъжност “професор” на доц. д-р Ценка Николова Иванова от Катедра „Славистика“ при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, 14. 10. 2014.

 

24. Рецензия като член на научно жури по представените научни трудове на гл. ас. д-р Юлиана Иванова Чакърова, преподавател по руски език в Катедрата по руска филология при Филологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски” за участие в конкурс за академичната длъжност доцент. 12.2013 г.

 

25. Становище по процедурата за длъжност “професор”, доц. д.ф.н. Вера Тервел Маровска от Катедрата по български език при ПУ “Паисий Хилендарски” за участие в конкурс за академичната длъжност „професор“, 15.12.2014.

 

26. Участие в научно жури с рецензия за дисертационния труд на Евелина Грозданова. „Формиране на правописните норми у хървати и сърби (в контекста на книжовните сърбо-хърватски взаимоотношения)” за придобиване на НОС „доктор“. Катедра по славянска филология при ПУ „Паисий Хилендарски”. 16.02. 2015.

 

27. Участие в научно жури за провеждане на конкурс за гл. асистент на д-р Мартин Стефанов Стефанов в Катедрата по славянско езикознание при СУ „Св. Климент Охридски“. 20.02.2015.

 

28. Отзив за дисертационния труд на обсъждане за предзащита на А. Джельова „Типологична характеристика на глаголно-именните словосъчетания с родителен и с дателен падеж в старобългарския книжовен език“, за придобиване на НОС „доктор“. Катедра по общо езикознание и историческа лингвистика при ПУ „Паисий Хилендарски”,.14.01.2015.

 

29. Отзив за дисертационния труд на Иван Чолаков от Катедра Теория и история на българската литература при ПУ на обсъждане за предзащита на тема: Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век).21.04.2015.

 

30. Отзив за дисертационния труд на заседание за предзащита на М. Мицкова от Катедрата по български език на тема: „Възрожденските представи и концепции за книжовен език в предговорите от 20-те – 70-те години на 19 век“. 16 .02 2015.

 

31. Отзив за дисертационния труд на Петър Стефанов Кривчев на предзащита - тема: „Лексикално-семантичната дублетност в преписите на Стишния пролог“, Катедра по общо езикознание и историческа лингвистика при ПУ “Паисий Хилендарски”. 1.04. 2015.

 

32. Участие в научно жури със становище за дисертационния труд на Мария Петрова Мицкова: „Възрожденските представи и концепции за книжовен език в предговорите от 20-те – 70-те години на 19 век“ за придобиване на ОНС „доктор“. Катедра по български език при ПУ„Паисий Хилендарски”. 11 .05. 2015.

 

33. Участие в научно жури с рецензия за дисертационния труд на Камелия В. Колева-Иванова на тема Българският пуризъм от Освобождението до Втората световна война за придобиване на НОС „доктор“ - Катедра по български език при Шуменския университет „Епископ Константин Преславски” , 23 .06. 2015.

 

34. Участие в научно жури с рецензия за придобиване на академичната длъжност доцент при Университета за хранителни технологии – Пловдив на Петя Иванова Несторова. 03. юли 2015.

 

35. Становище за дисертационния труд на Иван Чолаков от Катедра Теория и история на българската литература при ПУ „Паисий Хилендарски” на тема: Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век).29.06. 2015.

 

36. Становище за дисертационния труд на Петър Стефанов Кривчев на тема: „Лексикално-семантичната дублетност в преписите на Стишния пролог“ от Катедра по общо езикознание и историческа лингвистика при ПУ „Паисий Хилендарски”. 20. Юли 2015.

 

г) Рецензии и становища за научноизследователски проекти

 

1. Рецензия на научен проект “Информационна технология за обучение и за оценяване на езиковите умения на чуждестранните студенти в УХТ” с научен ръководител доц. д-р Красимира Чакърова. 2011.

 

1. Рецензия на научен проект на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, Велико Търново за 2011 с научен ръководител проф. д.ф.н. Димитър Кенанов.

 

1. Становище за проектите за учебни програми по български език за V – VII клас (задължителна подготовка), подготвени от Министерството на науката и образованието. (20 .11.2013)

 

1. Становище относно проектите за учебни програми по български език за VIII – XII клас (задължителна подготовка), подготвени от Министерството на науката и образованието. (20 .11.2013)

 

1. Рецензии за научни проекти към Фонд „Научни изследвания“ – МОН.

 

 

д) съставителство и редакторство на научни монографии, сборници и учебници

 

1. Сб. Традиции и новаторство в българското образование на границата на двете столетия. (25 години Педагогически колеж – Пазарджик). (Отг. ред. и съст. Д. Иванова). Пловдив, 1999.

 

2. Kultura bułgarska w naszych oczach. Materyały z międzynarodowej konferencji studenckiej. Rogalinek k. Poznania, 22-24 maja 2002 roku. Katedra Filolofii Słowiańskiej – UAM. Poznań, 2004 ( D. Iwanowa, współredaktorctwo z B. Zielinskim).

 

3. Nowe spojrzenie na kulturę bułgarską. Materyały z międzynarodowej konferencji studenckiej. Rogalinek k. Poznania, 11-12 grudnia 2003 roku. Katedra Filolofii Słowiańskiej – UAM. Poznań, 2008. ( D. Iwanowa, współredaktorctwo: N. Reczek, T. Lewaszkiewicz).

 

4. Власт и кодификация. Сборник от научната конференция на Комисията за славянски книжовни езици към МКС. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, Отг. ред. Д. Иванова (ред. К. Вачкова, Н. Николова).

 

5. Българската езикова политика в условията на европейска интеграция и глобализация. (Отг. ред. и съст. Д. Иванова). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“,

Рец. К. Вачкова. Българската езикова политика в условията на европейска интеграция и глобализация. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2012. (съст. и отг. редактор Диана Иванова). // Български език, 2014, № 1, 108–111.

 

6. Увод в специалността. Учебно помагало за чуждестранни студенти с педагогически профил. Отг. ред. Д. Иванова. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“,

 

7. Борислав Борисов. „Особености на кодифицирането в българския и чешкия книжовен език през Възраждането”. София: Просвета, 2012 (научен ред. Д. Иванова).

 

8. Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”. Филология. Езикознание. Т. 50, кн. 1, Сб. В, за 2012. Отг. редактор Д. Иванова. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски”, 2012 (369 стр.)

 

9. Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”. Филология. Езикознание. Т. 50, кн. 1, Сб. В, за 2012. Отг. ред. Д. Иванова. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски”, 2013 (711 стр.).

 

10. Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”. Филология. Езикознание. Т. 50, кн. 1, Сб. А, за 2012. Отг. редактор Д. Иванова. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски”, 2013 (505 стр.)

 

11. Съставител и отг. редактор на Сб. Езиковата политики в европейски и национален контекст. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски”, 2014 г. (242 стр.)

 

12. Да (пре)откриваш думите. Сборник, посветен на 60-годишнината на проф. д.ф.н. Вера Маровска. (Съставители Д. Иванова, Кр. Чакърова). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2015 г.

 

д) участие в редакционни колегии:

 

1. Сборник Scientific Researches of the Union of Scientists Plovdiv. Series B, Natural Sciences and the Humanities, Vol. VI. Plovdiv, 2006 (403 с.).

 

1. Сп. „Славянски диалози“. Орган на ФФ на ПУ “Паисий Хилендарски” (от 2005 →).

 

1. Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски” (от 2005 →).

 

1. Славистика III. В чест на XIV Международен славистичен конгрес. Охрид 2008. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2008.

 

VII. Награди

 

1. Грамота на Познанския университет „Адам Мицкевич” за приноси в преподавателската и научноизследователска дейност като лектор в периода 1992 – 1993 г., 2000 – 2004 г.

 

1. Грамота на Съюза на учените – клон Пловдив за 2008 г. за дългогодишна активна дейност и заслуги за развитието на СУБ – Пловдив. По случай 60-годишнината на организацията.

 

1. Почетна награда „Филолог на годината” 2009 г. на Фондация „Пигмалион” за цялостна научноизследователска и преподавателска дейност.

 

VIII. Други

 

Персоналии

 

Борислав Борисов. Проф. д.ф.н. Диана Иванова на 60 години. Библиография. // Съпоставително езикознание, 2010, № 3, 139–158.

 

Кина Вачкова. Научните приноси на проф. д.ф.н. Диана Иванова. – Следите на словото. Юбилеен сборник в чест на проф. д.ф.н. Диана Иванова. Пловдив: Контекст, 2011 (535 с.), с. 13–19.

 

Ръководител на научни проекти:

 

1. Ръководител на научен проект: „Българската националноезикова политика и концепции за езиково и литературно наследство в условията на европейска интеграция и глобализация“ към фонд Научни изследвания на ПУ „Паисий Хилендарски“ (2011-2012). ФЛФ-11/008

 

1. Ръководител на проекта Националноезиковата програма на Българското възраждане. Нови прочити.

Номер на проекта: РС09-ФЛФ-051/15.04.2009.

Дата на стартиране: 01.06.2009 г.

Продължителност: 2 години – 2009-2010.

Партньори: Институт по славянска филология при Университет „Адам Мицкевич” в гр. Познан (Полша).

 

1. Ръководител на проекта „Съставяне на многоезичен тематичен речник по туризъм (български, руски, английски, нем­ски, френски)”. 2007-2009. Вътрешноуниверситетски проект на Европейския колеж по икономика и управление – Пловдив.

 

1. Съръководител на проекта „Речник на лингвистичната терминология на български, английски, немски и френски език“ (с Кр. Чакърова). Фонд Научни изследвания на ПУ „Паисий Хилендарски“ (2005-2006).

 

1. Индивидуален проект. Библия и език. Фонд „Научни изследвания“ към МОН – София, 1996-1999.

 

 

[Бел. на ред.] Библиографията е предоставена за публикуване от авторката.

• Предишна
• Следваща