Руселина Ницолова на 75 години
Руселина Ницолова, родена на 23 декември 1940 г.
Биографични данни
Руселина Лозанова Ницолова е родена на 23 декември 1940 г. в гр. Видин. Завършва българска филология в Софийския университет (1963). Защищава кандидатска дисертация през 1968 на тема „Определителните изречения с съвременния български книжовен език“. По-късно основната част от дисертационния труд е издадена в Годишника на Софийския университет. Лекторка по български език в Хумболтовия университет, Берлин (1968-1970) и в Саарбрюкен (1985-1989). От 1971 г. работи в Софийския университет, където през 1978 г. се хабилитира за доцент, а през 1992 г. става професор. Защищава докторат през 1991 г. с дисертация на тема „Българските местоимения“ – един труд, който тя издава като монография още в 1986 г. и който веднага привлича вниманието на целия българистичен и славистичен свят. Специализирала е и е изнасяла лекции и лекционни курсове в почти всички известни славистични центрове в Европа: Прага, Стокхолм, Берлин, Лайпциг, Франкфурт на Майн, Кьолн, Варшава, Упсала, Осло, Гьотеборг др.
Лекционни курсове и специализирани семинари
Лекционни курсове: синтаксис на съвременния български език, морфология на съвременния български език, сравнителна граматика на славянските езици, социолингвистика и прагматика и др.
Специализирани семинари: българско странознание, превод (български/немски), интегрално описание на езиците, граматика на ролята и референцията, изреченска семантика, аргументна структура на предиката и семантични роли и др.
Основни произведения
- Определителните изречения в съвременния български книжовен език. // Годишник на Софийския университет, Факултет по славянски филологии.
Част 1: т. LXIV, 1. София, 1970, стр. 291-385.
Част 2: т. LXVII, 1. София, 1974, стр. 245-278.
- Помагало по българска морфология. Глагол. Съст. П. Пашов, Р. Ницолова. София: Наука и изкуство, 1976.
Българският глагол (Обзор). // Там, стр. 7-21.
- Българска пунктуация. Библиотека „Родна реч омайна“, кн. 10. София: Народна просвета, 1978. 2 изд.: 1989 [Под заглавие: Съвременна българска пунктуация.].
- Помагало по български правопис и пунктуация. Съст. Р. Ницолова, В. Радева. София: Наука и изкуство, 1980.
- Граматика на съвременния български книжовен език. Том 2. Морфология. София: Издателство на Българската академия на науките, 1983.
[Част:] Съюз.
- Граматика на съвременния български книжовен език. Том 3. Синтаксис. София: Издателство на Българската академия на науките, 1983.
[Части:] Съобщителни изречения, Въпросителни изречения, Подбудителни изречения, Желателни изречения, Възклицателни изречения, Сложно съставно с подчинено определително изречение, Сложно съставно с подчинено обстоятелствено изречение за начин и сравнение, Сложно съставно с подчинено обстоятелствено изречение за количество и степен.
- Прагматичен аспект на изречението в българския книжовен език. София: Народна просвета, 1984.
- Българските местоимения. София: Наука и изкуство, 1986.
- Граматика и семантика на славянските езици в комуникативен аспект. Съст. Д. Станишева, Р. Ницолова. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994.
[Сборник.] Доклади от заседанията на Комисията за изучаване на граматическия строеж на славянските езици при Международния комитет на славистите (София, 15-17 октомври 1991 г.).
- Ние, говорещите хора. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995. [В съавторство с Калина Иванова.]
[Части:] Речев акт. Услоя за успех или провал на речевите актове, Участниците в речевия акт и тяхното означаване в изказването, Ролята на обръщението в речевия акт, Отношение между участниците в речевия акт – учтивост, фамилиарност, безцеремонност, Говорещият заповядва, настоява, моли, Езиковата ситуация в исторически и съвременен план, Разновидности на националния език, Тенденции в развоя на книжовния език. Интелектуализация, Тенденции в развоя на книжовния език. Демократизация, Стилистично разслоение на книжовния език. Взаимодействие между стиловете.
Рец.: Ст. Буров. Професионално за „говорещите хора“. // Проглас (Велико Търново), V, 1996, № 2, стр. 107-109.
- Модализованная эвиденциальная система болгарского языка. // Эвиденциальность в языках Европы и Азии. Сборник статей памяти Наталии Андреевны Козинцевой. Санкт-Петербург: Наука, 2007, стр. 107-196.
- Българска граматика. Морфология. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2008.
Приноси
Юбилярката има забележително творчество в областта на лингвистиката. Всичките й трудове, печатани в най-реномираните български и чуждестранни специализирани издания и издателства, имат световна известност. Още с кандидатската си дисертация, защитена през 1968 на тема „Определителните изречения в съвременния български книжовен език“, дава заявка за блестяща научна кариера, каквато постъпателно постига в следващите десетилетия. По собственото й признание берлинският лекторат (1968-1970 г.) изиграва изключително важна роля за формирането й като модерна лингвистка от европейска величина. Благодарение на школовката, получена в ония години в Германия и усъвършенствана след това при многобройните й специализации и изяви в най-добрите немски славистични центрове, чрез своите изследвания тя пренася модерната европейска лингвистична мисъл в България и издига равнището на българската лингвистика.
Докторатът, който защищава през 1991 г. на тема „Българските местоимения“ – един труд, който излиза от печат като монография още в 1986 г., – привлича вниманието на целия българистичен и славистичен свят. До днес това си остава най-задълбоченото и проникновено изследване на българската местоименна система, която се отличава с изключително сложна проблематика.
Тя има основни приноси както в областта на синтаксиса и морфологията, така и на прагматиката. Книгата й „Прагматичен аспект на изречението в българския книжовен език“ (1984) е едно от първите изследвания в областта на все още прохождащата нова научна област не само за българистиката, но и за славистиката като цяло.
Особено високо трябва да бъде оценен капиталният й труд „Българска граматика. Морфология“ (2008). Трудът е изграден върху респектиращо здрава теоретична основа, в която се вплитат най-модерните и адекватни за описание на българската морфологична система възгледи на учени с европейска лингвистична култура и известност, работещи в последните 30 – 40 години. За първи път в тази книга се отделя толкова сериозно място на прагматичната страна на морфологичните категории. Това, което прави този труд оригинално и актуално съчинение, е успешното съчетание в анализа на прагматичните и когнитивните аспекти на граматичните значения. Наред с оригиналния собствен анализ в труда се реферират огромно количество по-малки и по-големи изследвания на български и чуждестранни лингвисти. Така читателят добива представа не само за приноса на този труд в отделните му части, но и за равнището на изследванията до неговото излизане.
Голямото постижение на авторката в този труд е описанието на най-описваните, но и най-трудни за интерпретация въпроси – въпросите, свързани с темпоралната и модалната система на българския глагол, за които може да изглежда, че вече всичко е казано. Някои от идеите на авторката познаваме от предишните й книги и от другите й публикации, но тук те са разгърнати до равнището на добре премислена и непротиворечива в частите си теоретична концепция, която в отделни пунктове се опира на, или по-добре изхожда от концепциите на Светомир Иванчев, Валентин Станков, Георги Герджиков, Иван Куцаров, Е. Дьомина, Зл. Генчева и др., но като цяло представлява нещо съвсем ново и оригинално.
Известната ни деветчленна темпорална система, която авторката приема за даденост, се моделира съобразно с изложената и в по-ранни нейни трудове темпорална концепция на Х. Райхенбах, сега в обогатен и видоизменен вариант, в който локализацията на действията се представя като взаимоотношение на три момента: момент на говорене, момент на референтност и момент на глаголното действие. Значението на глаголните времена е представено и със символи и формули. За разлика от други подходи (например на Иван Куцаров) последователно са проследени не само основните, но и преносните и модалните значения на всяко от глаголните времена.
Според авторката евиденциалността, която се приема за самостоятелна глаголна категория, модалността и адмиративността са съставки на хиперкатегорията характеристика на предаваната информация от говорещия. Модалност и евиденциалност в българския език са взаимосвързани и частично се припокриват, по-точно – евиденциалната система на българския език е модализирана.
Евиденциалната система включва като свои членове основно индикатива, конклузива, ренаратива, дубитатива, както и някои други форми. Тя граматикализира “когнитивни състояния на говорещия, свързани с получаване на предаваната информация от определен източник и с нейното класифициране”. Индикативът е определен за основен евиденциал, защото означава пряка осведоменост на говорещия за предаваната информация; с конклузива говорещият предава на слушателя собствена, но опосредствана, несвидетелска информация, като негови времена според авторката образуват конклузивните форми само на минало несвършено, минало предварително, бъдеще в миналото, бъдеще предварително в миналото и минало свършено време; ренаративът – подобно на дубитатива, предава информация, чийто източник е чужда реч; от своя страна дубитативът се различава от ренаратива по това, че означава допълнително и оценка на говорещия (съмнение в истинността на информацията).
Авторката подчертава, че евиденциалността може да се разглежда не само като морфологична, но и като текстова категория. В текста наред с евиденциалните глаголни форми, които имат точно определено граматично значение, са налице и други елементи с когнитивен, информационен, лексикален и прагматичен характер. Те се намират в сложно взаимодействие с глаголните форми и влияят на избора в текста.
За първи път в обобщаващ труд така подробно и задълбочено е представен така нар. адмиратив. С него, както пише авторката, се означава учудването на говорещия от внезапно установен факт преди самия момент на речта, т.е. новополученото знание влиза в контраст с предходното незнание на говорещия. Авторката излага становището, че адмиративността и евиденциалността са две различни граматични категории, макар между тях да има формална близост – адмиративното значение се изразява с евиденциални форми. В крайна сметка обаче тя приема, че адмиративността трябва да се разглежда като контрастна транспозиция на ренаратива.
Изцяло приносни са страниците, посветени на значенията и функциите на да-, нека- и нека да-формите в българския език.
От именните категории твърде подробно и оригинално е представена детерминацията в българския език. Авторката отбелязва, че детерминацията е семантико-прагматично явление, което проектира своето значение върху цялото изречение, а служи и за изграждане на текстовата кохезия. Категорията е разгледана в три основни аспекта: в отношението референт – други обекти от същия род или вид; в отношението лице (автор на речта) – референт; в отношението референт – свят. Последователно са проследени значенията и употребите на именните групи с определителен член, с неопределителния член един и с нулевия неопределителен член.
Като авторка, която е известна с афинитета си към новите лингвистични теории и подходи, в своите трудове тя действително изгражда стабилна теоретична база, в която се съчетават теоретичната рецепция на най-доброто от европейската лингвистика, развивана в рамките на семантичния анализ, функционализма и лингвистичната прагматика, с дълбочината на изследователския интерес към най-интересните, но и най-сложните въпроси от българската лингвистика.
Проф. Руселина Ницолова е удостоена с Почетен знак със синя лента на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2016).
Стоян Буров
Р. Ницолова – носителка на Почетния
знак със синя лента
на Софийския университет
Проф. Р. Ницолова (втората отляво) в компанията на Р. Влахова (вляво),
Т. Бояджиев, Кр. Чакърова, Ив. Куцаров, Д. Иванова, Ст. Буров.
На преден план (седнала) В. Маровска
Пловдив, 27 февруари 2012 г.
Източник: https://uni-plovdiv.bg/uploads/site/vestnik/2012/vestnik_br_3_2012.pdf
Проф. Р. Ницолова и д-р З. Комати
Велико Търново, 19 април 2016 г.
