На 3 и 4 юни 2016 г. във Велико Търново се проведе Международната научна конференция Езици, култури и комуникации. Интересната програма на двудневния научен форум беше съставена от доклади на повече от сто учени от България и чужбина. Тематичните секции бяха общо шест: Езиковедски изследвания, Литературоведски изследвания, Медии и комуникации, Преводът – теория и практика, Методика и дидактика, Студенти и докторанти. В последната секция докладите бяха изключително разнообразни от гледна точка на тематиката, а обединяващото между тях беше, че са дело на обещаващи студенти и докторанти филолози от водещи български и чуждестранни университети. Докладите от конференцията ще бъдат публикувани в сборник, който се очаква да бъде отпечатан през 2017 г.
В рамките на научната конференция се състоя и кръгла маса на тема Quo vadis, Philologia? Събитието, което се проведе в първия ден от конференцията, събра на едно място представители на най-престижните университети в страната, в които има самостоятелни филологически факултети – домакините от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ и от Югозападния университет „Неофит Рилски“, а също и учени от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към БАН. На срещата дойдоха още и представители на средните училища, журналисти от местни и национални медии, работодатели, които имат интерес към кадрите на филологическите факултети, настоящи и бивши студенти филолози, докторанти, преподаватели и заинтересовани граждани. Едно-единствено място остана празно по време на кръглата маса и това беше столът, на който трябваше да седне представителят на Министерството на образованието и науката на Република България.
На кръглата маса бяха обсъдени последните планове на управляващите в България, които засягат пряко висшето образование. Своите позиции по наболелите проблеми на филологията днес и на държавната политика, свързана с висшето образование, изложиха представителите на всички български държавни университети. Впечатление направиха решимостта и единомислието, което съществува между представителите на споменатите университети, по отношение на бъдещи предложения и действия, с които да се помогне за съхраняването на филологическата наука и на филологическото образование в България, което е все по-застрашено предвид демографските характеристики на България, а също и заради икономическите, политическите и културните процеси, които текат в България и в Европа през последните години.
Велин Петров
