На 23 и 24 април 2015 г. в Института за български език на БАН беше проведена националната научна конференция по случай 80-годишнината на проф. д-р Иван Кочев (вж. повече за него тук) на тема „Българският език – балкански, славянски, европейски”. В конференцията взеха участие над 50 учени от Института за български език, Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Югозападния университет „Неофит Рилски” – Благоевград, Шуменския университет „Константин Преславски”, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” – филиали в гр. Смолян и Кърджали и др. Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий” беше представен от чл.-кор. Стоян Буров, който изнесе един от пленарните доклади по темата „Граматичните аспекти на маскулинизацията”, и от гл. ас. д-р Владислав Маринов, който участва с доклада „За краесловните меки съгласни във влашкия диалект в крайния български северозапад”.
В доклада на чл.-кор. Стоян Буров се поставиха на разглеждане две възможности за интерпретация на някои нови прояви на маскулинизацията в българския език: дали тези прояви означават, че на съществителните за лица от мъжки род се приписва и значението за женски пол, т.е. дали такива съществителни не преминават към класа на съществителните от „общ” („мъжко-женски”) род, или новите прояви говорят за толериране на така нар. „семантично съгласуване” в рамките на изказването, т.е. съгласуване по смисъл (по пол), а не по форма (по род).
В доклада на гл. ас. д-р Владислав Маринов се разгледа наличието на меки консонанти във влашкия диалект на билингвите в крайния български северозапад. Влашките меки съгласни не се различават от книжовните български съответствия и заради постоянното взаимодействие на двете формации (влашка и българска) в „морето“ от западнобългарски диалекти с палатален ред се появява „остров“ с източнобългарска (книжовна) корелация твърдост-мекост. Чрез анализ на ексцерпиран материал от влашки идолекти се доказва, че мекостта в краесловие се запазва, тъй като има фонологично релевантен характер и изпълнява форморазличителни функции.
На тържественото откриване на конференцията присъстваха председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров, акад. Михаил Виденов, директорката на Института за български език проф. д-р Светла Коева, Иван Алексиев – кмет на родния град на проф. Иван Кочев – Поморие, представители от Югозападния университет в Благоевград и др.
Председателят на Българската академия на науките акад. Стефан Воденичаров държа приветствено слово и връчи на проф. Кочев почетен знак „За заслуги към Българската академия на науките”. Директорката на Института за български език проф. д-р Светла Коева удостои юбиляря с почетен знак – плакет „За заслуги към Института”.
Приветствия бяха поднесени и от акад. Михаил Виденов, чл.-кор. Емилия Пернишка, проф. д.б.н. Васил Райнов. Доц. д-р Лъчезар Перчеклийски поднесе поздравителен адрес от името на Югозападния университет „Неофит Рилски”, а проф. д.ф.н. Елена Каневска-Николова поднесе адрес от името на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, филиал Смолян.
Председателят на Българската академия на науките акад. Стефан Воденичаров връчва на юбиляря почетния знак „За заслуги към Българската академия на науките”.
Източник: http://www.bas.bg/%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8
Чл.-кор. Стоян Буров изнася доклада си.
Гл. ас. д-р Владислав Маринов изнася доклада си.
След заседанията.
Отляво надясно: чл.-кор. Ст. Буров, доц. д-р Кр. Алексова, проф. д-р Ив. Кочев, гл. ас. д-р Вл. Маринов, проф. д.ф.н. Ел. Каневска-Николова.
