- Детайли
- Категория: Календар
- Публикувана на 28 Февруари 2016
- Посещения: 2583
Януари 2016 г.
3 януари
105 години от рождението на Самуил Бернщейн (3 януари 1911 – 6 октомври 1997)
10 януари
60 години от рождението на Анелия Петкова (10 януари 1956)
Доцент по съвременен български език, българска диалектология и социолингвистика във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, където работи от 1981 г. През 2005 г. защищава дисертационен труд и й се присъжда образователната и научна степен „доктор“. Изследванията й са основно в областта на лексикологията, диалектологията, социолингвистиката и ономастиката. Авторка на монографията „Местните имена в Плевенско“ (2010). От 2015 г. е директорка на Центъра по българска ономастика при Великотърновския университет.
Повече за нея вж. тук.
11 януари
85 години от рождението на Венче Попова (11 януари 1931)
22 януари
80 години от рождението на Емилия Пернишка (22 януари 1936)
Член-кореспондент, професор, доктор на филологическите науки. Изтъкната българска лингвистка, авторка на огромна научна продукция – монографии, студии, статии, речници и др. Особено високи постижения има в областта на лексикологията и лексикографията. Съставителка и редакторка на академичния Речник на българския език (излиза от 1977 г.), съавторка в капиталния 3-томен труд Българска лексикология и фразеология (2013), първото академично издание в тази научна област, авторка и съавторка на неологични речници, на речници на чуждите думи и на синонимите и антонимите в българския език . Цялата й професионална кариера протича в Института за български език при БАН. Първата българска жена лингвистка, избрана за член-кореспондент на Българската академия на науките (2004).
Повече за нея вж. тук.
23 януари
130 години от рождението на Афанасий Селишчев (11 (23) януари 1886 – 6 декември 1942)
Виден руски лингвист, автор на многобройни приносни изследвания за българистиката, балканистиката и славистиката. Работи в Иркутския, Казанския и Московския университет. Чуждестранен член на Българската академия на науките (1930). Делото на А. М. Селишчев в неговата българистична част е важно за старобългаристиката, за българската диалектология, за ономастиката, за историята на българския език. Не на последно място то е ценно за етнографията, културната история и историографията на България.
