- Детайли
- Категория: Календар
- Публикувана на 18 Януари 2017
- Посещения: 2334
Ноември 2016
11 ноември
85 години от рождението на Тодор Бояджиев (11 ноември 1931)
Професор по български език в СУ „Св. Климент Охридски“, член-кореспондент на БАН (от 1989). Изтъкнат български диалектолог и специалист по лексикология, фонетика, езикова култура. В съавторство с Д. Тилков издава „Българска фонетика“ (1. изд. 1977), а заедно с И. Савицка – том първи на „Българско-полската съпоставителна граматика“ (Фонетика и фонология) (1988). Автор е на популярен учебник по лексикология: „Българска лексикология“ (1. изд. 1986). Под заглавието „Книжовен език и диалекти“ са издадени негови избрани трудове (2012). Има сериозни заслуги за училищното обучение по български език, той е съавтор на множество учебници по български език (от четвърти до дванайсети клас). Заемал е редица ръководни длъжности – декан на Факултета по славянски филология в СУ (1986-1989), ректор на Висшия педагогически институт в гр. Шумен (1983-1986), директор на Института за български език при БАН (1989-1991) и др. Дългогодишен лектор в Пловдивския университет.
75 години от рождението на Върбан Вътов (11 ноември 1941)
Професор по съвременен български език и история на новобългарския книжовен език във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, където работи от 1975 г. Защищава дисертация на тема „Лексикосемантическа и фонетическа характеристика на звукоподражателните думи в българския език” (1977), издадена като отделна книга едва през 2014 г. Автор на многобройни трудове: монографии, речници, учебници по лексикология и фонетика и др. Изследвал е задълбочено езика на Софроний Врачански („Езикът на Софроний Врачански“, 2001), автор на първия и единствен речник на фразеологизмите с библейски произход „Библията в езика ни“ (2002). Бил е декан на Филологическия факултет, лектор по български език и култура в гр. Лвов, Украйна, и в Московския държавен университет.
70 години от рождението на Иван Харалампиев (11 ноември 1946)
Професор по история на българския език във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, където работи от 1975 г. Защитава дисертация през 1977 г. на тема „Наречията в книжовния български език през втората половина на ХΙV век (Евтимий Търновски)”. Доктор на филологическите науки от 1997 г. с дисертационен труд „Бъдещето на българския език от историческо гледище (върху морфологичен материал)”. Автор на многобройни публикации – монографии, студии, статии, учебници и учебни помагала, рецензии, информации, бележки и др. Научните му интереси са свързани с проблеми на българската историческа морфология, с историята на българския книжовен език до Възраждането, с развойните процеси в съвременния български език и с езиковото прогнозиране. Широка известност има монографията му „Бъдещето на българския език от историческо гледище (Върху морфологичен материал)“ (1997, 2. изд. 2000, 3. доп. изд. 2006). Емблематично име не само на великотърновската, но и на националната и европейската лингвистична българистика. Заемал е редица ръководни длъжности, между които и ректор на Великотърновския университет (1999-2007). Почетен гражданин на Велико Търново (2006).
19 ноември
75 години от рождението на Мария Чоролеева (19 ноември 1941)
Професор в Института за български език при БАН (от 2006). Защитава дисертация на тема „Адективация на причастията в съвременния български език“ (1973), доктор на филологическите науки от 2005 г. с дисертационен труд „Семантичната категория степен и нейното изразяване в българския език“, издаден като книга под същото заглавие през 2007 г. Работи в областта на българската граматика, семантика и лексикография. Тя е в колектива от съставители на големия „Речник на българския език“ от неговия първи том (1977). В съавторство с Л. Крумова издава монографията „Съкращаването и съкращенията“ (1982), а в съавторство с Ал. Петрова-Вашилевич подготвя и издава труда „Семантичната категория степен“, който е част от третия том на „Българско-полската съпоставителна граматика“ (1994).
23 ноември
65 години от рождението на Марийка Димитрова (23 ноември 1951)
От 1976 г. работи в Катедрата по германистика и нидерландистика при Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ – доцент по съвременен немски език от 1991, професор от 2014 г. Защитава дисертация на тема „Към семантиката на префигирани глаголи с в-, за-, из-, на-, от-, при-, по-, про-, с- в българския език и техните съответствия в немски език” (1986). Научноизследователски интереси: словообразуване, семантика, текстлингвистика, съпоставително езикознание, методика на преподаването на немски език като чужд език. Авторка на учебници, учебни помагала, речници и др. Ръководителка на Катедрата по германистика и нидерландистика.
