1 февруари
155 години от рождението на Густав Вайганд (1 февруари 1860 – 8 юли 1930)
Професор по романско и балканско езикознание и етнография в Лайпцигския университет (от 1896 г.). Изтъкнат специалист по балканските езици и диалекти: румънски, влашки, български, албански, гръцки и др. През 1906 г. основава в Лайпцигския университет Семинар за изучаване на българския език. Автор на българска граматика (1907; 2. изд. 1917), съставител на българско-немски и немско-български речник, които многократно са преиздавани, пръв преводач на Алековия Бай Ганьо на немски език. С висока популярност се ползва неговата книга Ethnographie von Makedonien (1924), издадена фототипно в България през 1981 г., преведена на български от Е. Пипилева и издадена в 1998 г. Голям приятел на българите и България, неговата дейност и изследвания в областта на българистиката са високо оценени от нашата научна и културна общественост. През 1902 г. е избран за дописен член на Българското книжовно дружество.
2 февруари
80 години от рождението на Иван Кочев (2 февруари 1935)
Иван Кочев е професор в Института за български език при БАН и в Югозападния университет „Неофит Рилски” – Благоевград. Изтъкнат съвременен български езиковед със значителни приноси в областта на българската фонетика и фонология, диалектологията и лингвистичната география, общото, балканското и славянското езикознание, историята на българския език и др.
Вж. повоче за него тук.
2 февруари
60 години от рождението на Палмира Легурска (2 февруари 1955)
Доцент д-р Палмира Легурска е родена на 2 февруари 1955 г. Работи в Секцията по етнолингвистика на Института за български език при БАН. Завършила е руска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1977). Защитава дисертация през 1983 г. Има участие в значителен брой научни проекти като ръководител или член на научните колективи. Интересите й са в областта на лексикалната семантика, съпоставителното езикознание, чуждоезиковото обучение, концептуалния анализ, когнитивната семантика, лексикографията, етнолингвистиката. Авторка и съавторка на около 150 научни труда – монографии, студии, статии и др. Изследванията й, повечето от които имат интердисциплинарен характер, се отличават с оригиналност и иновативност, познава и прилага в работата си модерни лингвистични подходи и методи.
3 февруари
85 години от рождението на Максим Сл. Младенов (3 февруари 1930 – 10 ноември 1992)
Научен сътрудник и старши научен сътрудник по българска диалектология в Института за български език (1961 – 1979) и в Етнографския институт с музей при БАН (от 1979). Чете лекции във Великотърновския университет по диалектология (1973 – 1977), лектор по български език в Букурещкия университет (1971 – 1975). Автор на повече от 350 научни труда в областта на диалектологията, балканистиката и етнолингвистиката. Съавтор и съредактор на Българския диалектен атлас.
10 февруари
145 години от рождението на Стоян Аргиров (10 февруари 1870 – 9 август 1939)
Стоян Аргиров принадлежи към първото поколение български учени филолози. Завършва славянска филология в Карловия университет, Прага (1892), в продължение на два семестъра през 1890-1891 следва и в Славянския семинар при Виенския университет. Действителен член на Българското книжовно дружество от 1900 г. Има публикации и приноси в областта на историята на езика и диалектологията (българско ръкописно наследство), социолингвистиката (тайни езици) и др., но основното му занимание в научно и професионално отношение става библиотекознанието. От трудовете му по библиотечно дело най-голямо значение има Ръководство за уреждане на народни, общински, ученически и частни библиотеки (1898). Преподава библиотекознание в Софийския университет като частен доцент (1922-1935). Пръв директор на университетската библиотека (от 1903 г.), заема директорския пост до 1936 г.
12 февруари
85 години от рождението на Русин Русинов (12 февруари 1930 – 22 декември 1998)
Русин Русинов работи като асистент, доцент и професор по български език във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” от 1964 до смъртта си. Заемал е редица административни длъжности: зам.-декан и декан на Филологическия факултет, зам.-ректор, ръководител на Катедрата по български език и др. Завършил е специалност Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1952 г. Той е автор и съавтор на повече от шестстотин труда, от които множество книги, учебници, помагала и др. Работил е в областта на съвременния български език, езиковата култура, историята на новобългарския книжовен език и лингвистичната историография. Изтъкнат българист с национална и международна известност. Емблематична за ВТУ фигура на учен и преподавател в продължение на повече от 30 години. Има решаваща заслуга за утвърждаването на лингвистичната българистика във ВТУ. Автор на първите в България обобщаващи трудове по история на новобългарския книжовен език, история на българския правопис, история на обучението по български език и история на българското езикознание.
22 февруари
95 години от рождението на Иван Дуриданов (22 февруари 1920 – 8 декември 2005)
Професор по общо и сравнително езикознание в Софийския университет, доктор на филологическите науки, член-кореспондент на БАН (от 1981) и академик (от 1995). Учен с международна известност. Автор на многобройни публикации (повече от 450) по история на българския език, славянска и балканска топонимия и антропонимия, етимология, балто-славянски и балкански (тракийски и други) езици, общо езикознание, балканско езикознание, контактология.
