×

Грешка

[OSYouTube] Alledia framework not found

ПРОФЕСОР ДОКТОР АНТОН ГЕЦОВ

 

Проф. д-р Антон Гецов, роден на 11 януари 1962 г.

 

Антон Гецов постъпва в Катедрата по съвременен български език на Филологическия факултет при Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ през 1988 г. В тази катедра той работи вече близо 30 години и цялото му професионално развитие е свързано с нея, с Филологическия факултет и университета. Последователно е преминал през съответните университетски длъжности – асистент, старши асистент, главен асистент, доцент, професор (от 2012). Защитил е дисертация за придобиване на образователната и научна степен „доктор” (1997). Тъй като има независим характер и е чужд на всякакъв конформизъм, той се ползва с висок авторитет в университета и града, а и в спортните среди, където в близкото минало беше постигнал много високи позиции като футболен съдия от международна величина. Постепенно се налага като основен и най-подготвен в рамките на университета лектор по редица нови дисциплини със структуроопределящ характер за образованието на студентите от направленията филология и обществени комуникации и информационни науки. Става дума за лекционни курсове с интердисциплинарен характер – свързани както с лингвистиката и лингвистичната прагматика, така и с теорията на комуникацията и медиазнанието.

 

Първата му книга „Периодните структури в съвременния български книжовен език” (1997) е свързана с дисертационния му труд, оценен впрочем високо както от рецензентите, така и от научната общност по време на защитата и след това. Дисертацията му и нейният печатен вариант поставят силно начало в научното развитие на Антон Гецов и показват предпочитанието му към „гранични” теми, които, от една страна, имат място в традиционния тематичен списък на добре известните ни лингвистични равнища (в случая това е синтаксисът), а от друга страна, хвърлят мостове към по-новите науки, каквато е лингвистиката на текста.

 

Втората му книга „Езикови манипулации в спортната преса” (2000), представена като хабилитационен труд в конкурса за доцент, също получава високи оценки от специалисти като акад. Михаил Виденов, проф. д-р Иван Недев, професорите Карл Гутшмит и Хилмар Валтер от Германия. За първи път в тази книга на преден план излиза въпросът за „социокултурния феномен” манипулацията. С този въпрос авторът продължава да се занимава, все по-задълбочено, и в следващите си две книги. Важно е уточнението, което внася авторът, че понятието (медийна) манипулация не трябва да се разглежда като натоварено само с негативна семантика, а като прагматическо средство за въздействие върху съзнанието. Тази книга на Антон Гецов е и „най-лингвистичният” му труд в сравнение със следващите два, където все повече чисто езиковите въпроси (от рода на „езика на медиите” – любима, но твърде непродуктивна както за лингвистиката, така и за самите медии тема на част от българските лингвисти, в периода след промените от 1989 г.) биват изместени от проблематиката на теорията за комуникацията, речевото въздействие и медиалингвистиката.

 

С тематиката на дисертационния и хабилитационния доцентски труд са свързани и множество негови студии и статии (повече от 20). Някои от тях са със стилистична, синтактична и текстолингвистична проблематика, те оформят облика на автора като специалист в областта на синтаксиса и  стилистиката и лингвистиката на текста.

 

След хабилитирането му за доцент научен факт стават още две негови книги: „По следите на скрития смисъл” (2009) и „Комуникативни стратегии и манипулация” (2011), както и повече от 20 студии и статии из няколко области: публикации, свързани с темата за предпоставките и инструментите за скрито манипулативно въздействие в дискурса на българската популярна преса (с най-голям дял); публикации, свързани с темата за отношението между комуникативните стратегии и манипулативността; публикации, свързани с темата за изучаването на българския език като чужд; публикации от сферата на речевата култура.

 

Книгата на автора от 2011 година е свързана с участието му в международен изследователски проект „Лингвистични механизми и средства за оценка и въздействие в медийния дискурс”, а немалък дял от статиите му са плод на участия в различни научни форуми, като юбилейни научни сесии и колоквиуми, национални и международни конференции и симпозиуми.

 

Преработени варианти на някои от студиите и статиите от периода след хабилитацията на автора като доцент влизат като части в книгата „По следите на скрития смисъл” (2009).

 

Научни приноси в книгите от 2009 и 2011 г.

 

Тъй като посочените две произведения тематично са тясно свързани, ще очертая приносните им характеристики, без да ги диференцирам. Сам авторът преднамерено внушава връзката между двете книги, като дори технически и полиграфски ги оформя по идентичен начин. Както споменах по-горе, и двете имат за предмет на изследване така нар. „манипулация” като теоретичен въпрос в теорията на речевото въздействие и като техника за въздействие на медиите (печатни и електронни) върху масовото съзнание на публиката. Теоретична база на изследванията са постиженията на лингвистичната прагматика, теорията на комуникацията и теорията на речевите актове, като най-близка до изследователския подход на автора остава парадигмата на лингвистичната прагматика. Това е разбираемо, защото така или иначе става въпрос за интерпретация на проблематиката от лингвистична гледна точка, а не от гледната точка на философията например и на някои комуникационни теории. В това се състои един от съществените научни приноси на автора – че се вкарва модерен лингвистичен поглед в същността на твърде комплицираната проблематика на комуникацията, която, както може би трябва да се заключи след трудовете на Антон Гецов, не може да се изследва плодотворно откъснато от проблематиката на езика, нито пък може задълбочено да се изследва от специалисти без сериозна лингвистична подготовка и култура.

 

Книгата „По следите на скрития смисъл” (2009), която има подзаглавие „Предпоставки и инструменти за скрито манипулативно въздействие в дискурса на българската популярна преса”, въпреки твърдението на автора, че не е монографично изследване, защото включва и по-рано публикувани материали, според мене представлява единно по замисъл и реализация съчинение, което поставя на разглеждане теоретични (в първата си част) и практически въпроси, интерпретирани през призмата на вече изложената теория. Още във въведението на книгата се дава определение на манипулацията като основно когнитивно и прагматично понятие от теорията за речевото въздействие и като основен инструмент на медиите за скрито въздействие върху аудиторията. Медийният дискурс се разделя на дискурс на качествените медии и дискурс на популярните медии, като извън тази дихотомия остават така нар. „жълти” издания. Изследват се преди всичко информационни жанрове на популярните медии, тъй като при тях именно ролята и силата на скритото манипулативно въздействие се реализира в най-пълна степен.

 

Монографията „Комуникативни стратегии и манипулация” (2011) е връх в научните търсения и изследвания на Антон Гецов, една книга с висок теоретичен заряд, в която концептуалната рамка на автора намира пълна реализация. Това е книга, която демонстрира компетенциите на автора в областта на лингвистичната прагматика и теорията на речевото въздействие. Позициите на автора стават все по-изчистени и уверени, а езикът му все по-убедителен и информативен. Особено важна част от работата заемат теоретичните въпроси. Наред с някои известни от предишната книга позиции, тук коригирани или по-добре аргументирани, се подлагат на изследване и теоретично осмисляне нови въпроси, напр. за съдържанието и структурата на манипулацията във връзка с когнитивната и психологическата база на участниците в комуникативния процес и с формата на речта (на медиите). Доказва се, че опозицията манипулативност-неманипулативност има не привативен, а градуален характер. Това плодотворно решение на автора му дава възможност да разглежда не само манипулацията като стратегия или тактика, а преди всичко манипулативността (като процес) – степени на манипулативност, редуциране на манипулативност, прояви на манипулативност и др. Приносен характер има разкриването и обобщението на манипулативния потенциал на различни техники и инструменти, вкл. така нар. паралингвистични средства.

 

Преподавателска работа

 

Преподавателската работа на проф. д-р Антон Гецов е обемна и широкообхватна в тематично отношение. Известно е в катедрата, и това винаги е подчертавано, че той е един от най-натоварените с часове преподаватели не само в катедрата, но и на факултетско и университетско равнище. При това пословични са неговото старание и подготвеност, които той влага в учебната си дейност. Той е титуляр на основния курс при студентите от българска филология по лингвистика на текста, а отскоро и по синтаксис. Той е главен преподаващ и в специализацията по журналистика на културата, която избират студентите от Филологическия факултет. Научните си търсения и изследвания практически той реализира преди всичко чрез преподавателската си работа със студентите от специалностите журналистика, връзки с обществеността, книгоиздаване и библиотечно-информационни дейности, пред които той се ползва с висок авторитет на ерудиран и взискателен, безкомпромисен преподавател. Заедно с проф. В. Бонджолова е ръководител на магистърската програма по език на медиите и рекламата.

 

Трябва да се отбележи също участието му в кандидатстудентските кампании, в подготовката и провеждането на тестовете по български език и др. Под негово ръководство успешно се развиват три докторантки, едната от които вече защити дисертационния си труд. В контактите отстоява академичните принципи на толерантност, но и взискателност, добронамереност, но и критичност. Има изградена собствена позиция по основните академични въпроси и твърдо ги отстоява независимо от всякакви конюнктурни съображения.

 

Стоян Буров