- Детайли
- Категория: Годишнини
- Публикувана на 20 Март 2017
- Посещения: 4257
Доц. д-р Мария Илиева Иванова е родена на 20 март 1962 г. През 1979 г. завършва Политехническата гимназия в гр. Тетевен, а през 1980 г. вече е студентка в специалност българска филология на Великотърновския университет. След завършване на висшето си образование, в периода 1984 г. – 1985 г., работи като учителка по български и френски език в Основно училище „Йото Врачев”, с. Гложене, обл. Ловешка. От месец март 1985 г. до момента доц. М. Илиева преподава съвременен български език във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, Филологически факултет, в Катедрата по съвременен български език. От 1985 г. до 1990 г. тя е асистент, от 1990 г. до 1996 г. – старши асистент, а от 1996 г. до април 2006 г. – главен асистент. През ноември 2002 г. след успешна защита на дисертационен труд на тема „Субективност и субективна оценъчност при употребата на местоименията в българския език” доц. М. Илиева получава образователната и научна степен „доктор”, а през април 2006 г. ѝ е присъдено научното звание „доцент” по съвременен български език.
В периода 2012 г. – 2015 г. доц. д-р М. Илиева е лектор по български език, литература и култура в Ягелонския университет в Краков, Полша. И въпреки че казвам: „Може и на полски”, когато моля студентите ѝ българисти да ми разкажат с какви чувства си спомнят за нея, те държат да е на български и споделят: „По мое мнение доц. Илиева беше най-взискателна от моите преподаватели, но също справедлива и затова много я уважавам” (A. Kasperska), „Дoц. Илиева е човек с голяма страст, несравнима енергия и невероятен глас. С никой друг академичен преподавател ние не сме пели толкова приятно и добре” (А. Kiełtyka).
Доц. д-р М. Илиева ежегодно посещава Полша в качеството си на координатор на договорите с Ягелонския университет в Краков и Шльонския университет в Катовице в рамките на програмата „Сократес-Еразмус”. Изнася лекции по различни проблеми на българския език пред студенти българисти. От 1995 г. до 2000 г. тя е координатор и по програма „CEEPUS”. Към Полша и Словакия я връща любовта ѝ към съответните славянски езици. През 1984 г. доц. д-р М. Илиева специализира полски език в Краков, през 1988 г. посещава летния семинар по словашки език и култура в Братислава, през 1989 г. и 2002 г. провежда двуседмични научни специализации в Краков, за един месец през 1995 г. специализира в Братислава в рамките на програмата „CEEPUS”, а през 2004 г. осъществява едномесечна научна специализация със стипендия на ректора на Ягелонския университет – Краков, Полша. Освен полски, словашки и руски владее още френски, английски и италиански език.
Доц. д-р М. Илиева чете лекции във Филологическия, Историческия, Стопанския и Педагогическия факултет на Великотърновския университет. Титуляр е на дисциплината стилистика на българския език. Чете лекции по семиотични аспекти на човешката комуникация пред студенти от магистърската програма по културна антропология, лекции субектът в езика пред студенти от магистърската програма по съвременна българска лингвистика, лекции по българска морфология пред студенти от специалност славянска филология; води семинарни занятия по стилистика, синтаксис, морфология, фонетика, лексикология на студенти от специалностите българска филология, български и чужд език, славянска филология.
През 2006 г. доц. д-р М. Илиева води специализиран семинар по съвременен български език към Летния семинар по български език и култура при Великотърновския университет. Провежда и семинарни занятия по български език на чуждестранни българисти към Семинара (1987, 1989, 1990 и 1997). Преподава български език на австрийски студенти в Българско-австрийския летен колеж (1997, 1998, 1999 и 2000).
Доц. д-р М. Илиева чете лекции в Ягелонския университет в Краков, Полша, и в Университета в гр. Ниш, Сърбия. Ръководител е на проекта „Книжовен език vs субстандарт“ (2012 г. и 2014 г.), като в рамките на проекта изнася лекции пред румънски и испански студенти.
Доц. д-р М. Илиева ръководи дипломни работи по съпоставително изследване на българския език с останалите славянски езици на студенти от специалност славянска филология. От 2011 г. ръководи докторанти със следните теми на дисертационните трудове: „Българската картина на света в обучението по български език като чужд” (успешно защитен през юли 2015 г.) и „Развой на жанровете на деловата реч в български и полски език”.
Във фокуса на научните интереси на доц. д-р М. Илиева е интерпретацията на морфологичните категории и лексико-граматичните класове във функционално-стилистичен и прагматичен аспект. Резултат от този научен интерес е докторската дисертация на доц. Илиева, както и книгата ѝ „Българинът в своите местоимения” (2004). Относно темата на дисертацията си доц. Илиева споделя, че е попаднала случайно на нея. Първоначално местоименията ѝ стават интересни от гледна точка на различията в славянските езици. Впоследствие ѝ прави впечатление тяхната роля за организацията на речевия акт и за експлициране на отношенията в картината на света. А чл.-кор. проф. д.ф.н. Ст. Буров насочва интереса ѝ към опозицията свое – чуждо. Подчертан интерес доц. Илиева проявява към реконструкцията на българската картина на света въз основа на езикови данни. Конкретните ѝ наблюдения водят до задълбочаване в лексикографската проблематика. В практико-приложен план интересите на доц. Илиева включват проблемите при преподаването на българския език като чужд, които намират израз в изработен под нейно ръководство учебник за чужденци.
Доц. д-р М. Илиева е автор на множество книги и учебни помагала, десетки статии и студии, публикувани у нас и в чужбина, рецензент и редактор е на сборници, член на оперативната редколегия на сп. „Проглас” през 2003/2004 г., отговорен редактор на сборника Проблеми на устната комуникация. Книга девета. В. Търново, 2013.
Научните трудове на доц. д-р М. Илиева се цитират както в България, така и в чуждестранни издания.
Както е известно, най-големият критерий за работата на един преподавател са неговите студенти. За доц. д-р М. Илиева те казват: „винаги усмихната”, „ерудирана личност”, „позитивна”, „строга, но добра”, „лъчезарна и взискателна”, „респектираща с усет за потенциала на студентите”, „стриктна”, „търпелива” (студенти от випуск 2003 на ВТУ); „Не обичах синтаксиса, но с нея ми беше спокойно. Има хора, при които ти е уютно. Тя е от тях. И много светлина има в тази жена” (Ал. Лебамовска-Стефанова, випуск 2003 г., ВТУ).
Честита 55-годишнина, доц. Илиева!
Нека дълги години да виждате желанието за знание в очите на своите студенти, дипломанти и докторанти и да не спирате да ни учите и да раздавате от тази своя светлина!
Илияна Димитрова